< Psaltaren 132 >

1 En vallfartssång. Tänk, HERRE, David till godo, på allt vad han fick lida,
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
2 han som svor HERREN en ed och gjorde ett löfte åt den Starke i Jakob;
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 "Jag skall icke gå in i den hydda där jag bor, ej heller bestiga mitt viloläger,
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
4 jag skall icke unna mina ögon sömn eller mina ögonlock slummer,
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 förrän jag har funnit en plats åt HERREN, en boning åt den Starke i Jakob."
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ja, vi hörde därom i Efrata, vi förnummo det i skogsbygden.
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Låtom oss gå in i hans boning, tillbedja vid hans fotapall.
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Stå upp, HERRE, och kom till din vilostad, du och din makts ark.
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Dina präster vare klädda i rättfärdighet, och dina fromma juble.
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 För din tjänare Davids skull må du icke visa tillbaka din smorde.
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 HERREN har svurit David en osviklig ed, som han icke skall rygga: "Av ditt livs frukt skall jag sätta konungar på din tron.
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 Om dina barn hålla mitt förbund och hålla mitt vittnesbörd, som jag skall lära dem, så skola ock deras barn till evig tid få sitta på din tron.
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Ty HERREN har utvalt Sion, där vill han hava sin boning.
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Detta är min vilostad till evig tid; här skall jag bo, ty till detta ställe har jag lust.
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Dess förråd skall jag rikligen välsigna, åt dess fattiga skall jag giva bröd till fyllest.
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Dess präster skall jag kläda i frälsning, och dess fromma skola jubla högt.
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Där skall jag låta ett horn skjuta upp åt David; där har jag rett till en lampa åt min smorde.
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Hans fiender skall jag kläda i skam, men på honom skall hans krona glänsa."
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

< Psaltaren 132 >