< Psaltaren 126 >
1 En vallfartssång. När HERREN åter upprättade Sion, då voro vi såsom drömmande.
Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Då blev vår mun uppfylld med löje och vår tunga med jubel; då sade man bland hedningarna: "HERREN har gjort stora ting med dem."
Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.
3 Ja, HERREN hade gjort stora ting med oss; däröver voro vi glada.
Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.
4 HERRE, upprätta oss igen, såsom du återför bäckarna i Sydlandet.
Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.
5 De som så med tårar skola skörda med jubel.
Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 De gå åstad gråtande och bära sitt utsäde; de komma åter med jubel och bära sina kärvar.
Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.