Ordspråksboken 14
1 Genom visa kvinnor varder huset uppbyggt, men oförnuft river ned det med egna händer.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Den som fruktar HERREN, han vandrar i redlighet, men den som föraktar honom, han går krokiga vägar.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 I den oförnuftiges mun är ett gissel för hans högmod, men de visa bevaras genom sina läppar.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Där inga dragare finnas, där förbliver krubban tom, men riklig vinning får man genom oxars kraft.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ett sannfärdigt vittne ljuger icke, men ett falskt vittne främjar lögn.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Bespottaren söker vishet och finner ingen, men för den förståndige är kunskap lätt.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Gå bort ifrån den man som är dåraktig; aldrig fann du på hans läppar något förstånd.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Det är den klokes vishet, att han aktar på sin väg, men det är dårars oförnuft, att de öva svek.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 De oförnuftiga bespottas av sitt eget skuldoffer, men bland de redliga råder gott behag.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Hjärtat känner självt bäst sin egen sorg, ej heller kan en främmande intränga i dess glädje.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 De ogudaktigas hus förödes, men de rättsinnigas hydda blomstrar.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Mången håller sin väg för den i rätta, men på sistone leder den dock till döden.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Mitt under löjet kan hjärtat sörja, och slutet på glädjen bliver bedrövelse.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Av sina gärningars frukt varder den avfällige mättad, och den gode bliver upphöjd över honom.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Den fåkunnige tror vart ord, men den kloke aktar på sina steg.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Den vise tager sig till vara och flyr det onda, men dåren är övermodig och sorglös.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Den som är snar till vrede gör vad oförnuftigt är, och en ränkfull man bliver hatad.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 De fåkunniga hava fått oförnuft till sin arvedel, men de kloka bliva krönta med kunskap.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 De onda måste falla ned inför de goda, och de ogudaktiga vid den rättfärdiges portar.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Jämväl av sina närmaste är den fattige hatad, men den rike har många vänner.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Den som visar förakt för sin nästa, han begår synd, men säll är den som förbarmar sig över de betryckta.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 De som bringa ont å bane skola förvisso fara vilse, men barmhärtighet och trofasthet röna de som bringa gott å bane.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Av all möda kommer någon vinning, men tomt tal är ren förlust.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 De visas rikedom är för dem en krona men dårarnas oförnuft förbliver oförnuft.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Ett sannfärdigt vittne räddar liv, men den som främjar lögn, han är full av svek.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Den som fruktar HERREN har ett tryggt fäste, och hans barn få där en tillflykt.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 I HERRENS fruktan är en livets källa genom dem undviker man dödens snaror
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Att hava många undersåtar är en konungs härlighet, men brist på folk är en furstes olycka.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Den som är tålmodig visar gott förstånd, men den som är snar till vrede går långt i oförnuft.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Ett saktmodigt hjärta är kroppens liv, men bittert sinne är röta i benen.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Den som förtrycker den arme smädar hans skapare, men den som förbarmar sig över de fattiga, han ärar honom.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Genom sin ondska kommer de ogudaktige på fall, men den rättfärdige är frimodig in i döden.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 I den förståndiges hjärta bor visheten, och i dårarnas krets gör hon sig kunnig.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Rättfärdighet upphöjer ett folk men synd är folkens vanära.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 En förståndig tjänare behaga konungen väl, men över en vanartig skall han vrede komma.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
