Job 20
1 Därefter tog Sofar från Naama till orda och sade:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 På sådant tal giva mina tankar mig ett svar, än mer, då jag nu är så upprörd i mitt inre.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Smädlig tillrättavisning måste jag höra, och man svarar mig med munväder på förståndigt tal.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Vet du då icke att så har varit från evig tid, från den stund då människor sattes på jorden:
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 att de ogudaktigas jubel varar helt kort och den gudlöses glädje ett ögonblick?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Om än hans förhävelse stiger upp till himmelen och hans huvud når intill molnen,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Så förgås han dock för alltid och aktas lik sin träck; de som sågo honom måste fråga: "Var är han?"
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Lik en dröm flyger han bort, och ingen finner honom mer; han förjagas såsom en syn om natten.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Det öga som såg honom ser honom icke åter, och hans plats får ej skåda honom mer.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Hans barn måste gottgöra hans skulder till de arma, hans händer återbära hans vinning.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Bäst ungdomskraften fyller hans ben, skall den ligga i stoftet med honom.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Om än ondskan smakar ljuvligt i hans mun, så att han gömmer den under sin tunga,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 är rädd om den och ej vill gå miste därom, utan håller den förvarad inom sin gom,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 så förvandlas denna kost i hans inre, bliver huggormsetter i hans liv.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Den rikedom han har slukat måste han utspy; av Gud drives den ut ur hans buk.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Ja, huggormsgift kommer han att dricka, av etterormens tunga bliver han dräpt.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Ingen bäck får vederkvicka hans syn, ingen ström med flöden av honung och gräddmjölk.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Sitt fördärv måste han återbära, han får ej njuta därav; hans fröjd svarar ej mot den rikedom han har vunnit.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Ty mot de arma övade han våld och lät dem ligga där; han rev till sig hus som han ej kan hålla vid makt.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Han visste ej av någon ro för sin buk, men han skall icke rädda sig med sina skatter.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Intet slapp undan hans glupskhet, därför äger och hans lycka intet bestånd.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Mitt i hans överflöd påkommer honom nöd, och envar eländig vänder då mot honom sin hand.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Ja, så måste ske, för att hans buk må bliva fylld; sin vredes glöd skall Gud sända över honom och låta den tränga såsom ett regn in i hans kropp.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Om han flyr undan för vapen av järn, så genomborras han av kopparbågens skott.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 När han då drager i pilen och den kommer ut ur hans rygg, när den ljungande udden kommer fram ur hans galla, då falla dödsfasorna över honom.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Idel mörker är förvarat åt hans skatter; till mat gives honom eld som brinner utan pust, den förtär vad som är kvar i hans hydda.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Himmelen lägger hans missgärning i dagen, och jorden reser sig upp emot honom.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Vad som har samlats i hans hus far åter sin kos, likt förrinnande vatten, på vredens dag.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Sådan lott får en ogudaktig människa av Gud, sådan arvedel har av Gud blivit bestämd åt henne.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
