< Psaltaren 122 >

1 En vallfartssång; av David. Jag gladdes, när man sade till mig: »Vi skola gå till HERRENS hus.»
Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Våra fötter fingo träda in i dina portar, Jerusalem,
Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти Ерусалиме.
3 Jerusalem, du nyuppbyggda stad, där hus sluter sig väl till hus,
Ерусалиме, който си съграден, Като град сглобен в едно;
4 dit stammarna draga upp, HERRENS stammar, efter lagen för Israel, till att prisa HERRENS namn.
Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Ty där äro ställda domarstolar, stolar för Davids hus.
Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Önsken Jerusalem frid; ja, dem gånge väl, som älska dig.
Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Frid vare inom dina murar, välgång i dina palats!
Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 För mina bröders och vänners skull vill jag tillsäga dig frid.
Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 För HERRENS, vår Guds, hus' skull vill jag söka din välfärd.
Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.

< Psaltaren 122 >