Psaltaren 104
1 Lova HERREN, min själ. HERRE, min Gud, du är hög och stor, i majestät och härlighet är du klädd.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Du höljer dig i ljus såsom i en mantel, du spänner ut himmelen såsom ett tält;
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 du timrar på vattnen dina salar, molnen gör du till din vagn, och du far fram på vindens vingar.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Du gör vindar till dina sändebud, eldslågor till dina tjänare.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Du grundade jorden på hennes fästen, så att hon icke vacklar till evig tid.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Med djupet betäckte du henne såsom med en klädnad; uppöver bergen stodo vattnen.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Men för din näpst flydde de; för ljudet av ditt dunder hastade de undan.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Berg höjde sig, och dalar sänkte sig, på den plats som du hade bestämt för dem.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 En gräns satte du, som vattnen ej fingo överskrida, så att de icke åter skulle betäcka jorden.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Du lät källor flyta fram i dalarna, mellan bergen togo de sin väg.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 De vattna alla markens djur, vildåsnorna släcka i dem sin törst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Vid dem bo himmelens fåglar, från trädens grenar höja de sin röst.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Du vattnar bergen från dina salar, jorden mättas av den frukt du skapar.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Du låter gräs skjuta upp för djuren och örter till människans tjänst. Så framalstrar du bröd ur jorden
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 och vin, som gläder människans hjärta; så gör du hennes ansikte glänsande av olja, och brödet styrker människans hjärta.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 HERRENS träd varda ock mättade, Libanons cedrar, som han har planterat;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 fåglarna bygga där sina nästen, hägern gör sitt bo i cypresserna.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Stenbockarna hava fått de höga bergen, klyftorna är klippdassarnas tillflykt.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Du gjorde månen till att bestämma tiderna; solen vet stunden då den skall gå ned.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Du sänder mörker, och det bliver natt; då komma alla skogens djur i rörelse,
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 de unga lejonen ryta efter rov och begära sin föda av Gud.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Solen går upp; då draga de sig tillbaka och lägga sig ned i sina kulor.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Människan går då ut till sin gärning och till sitt arbete intill aftonen.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Huru mångfaldiga äro icke dina verk, o HERRE! Med vishet har du gjort dem alla. Jorden är full av vad du har skapat.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Se ock havet, det stora ock vida: ett tallöst vimmel rör sig däri, djur både stora och små.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Där gå skeppen sin väg fram, Leviatan, som du har skapat att leka däri.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Alla vänta de efter dig, att du skall giva dem deras mat i rätt tid.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Du giver dem, då samla de in; du upplåter din hand, då varda de mättade med goda håvor.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Du fördöljer ditt ansikte, då förskräckas de; du tager bort deras ande, då förgås de och vända åter till sitt stoft igen.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Du sänder ut din ande, då varda de skapade, och du förnyar jordens anlete.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 HERRENS ära förblive evinnerligen; må HERREN glädja sig över sina verk,
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 han som skådar på jorden, och hon bävar, han som rör vid bergen, och de ryka.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Jag vill sjunga till HERRENS ära, så länge jag lever; jag vill lovsjunga min Gud, så länge jag är till.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Mitt tal behage honom väl; må jag själv få glädja mig i HERREN.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Men må syndare försvinna ifrån jorden och inga ogudaktiga mer vara till. Lova HERREN, min själ Halleluja!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
