Ordspråksboken 1
1 Detta är Salomos ordspråk, Davids sons, Israels konungs.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Av dem kan man lära vishet och tukt,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 så ock att förstå förståndigt tal. Av dem kan man undfå tuktan till insikt och lära rättfärdighet, rätt och redlighet.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 De kunna giva åt de fåkunniga klokhet, åt den unge kunskap och eftertänksamhet.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Genom att höra på dem förökar den vise sin lärdom och förvärvar den förståndige rådklokhet.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Av dem lär man förstå ordspråk och djupsinnigt tal, de vises ord och deras gåtor.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 HERRENS fruktan är begynnelsen till kunskap; vishet och tuktan föraktas av oförnuftiga.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hör, min son, din faders tuktan, och förkasta icke din moders undervisning.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Ty sådant är en skön krans för ditt huvud och en kedja till prydnad för din hals.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Min son, om syndare locka dig, så följ icke.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Om de säga: »Kom med oss; vi vilja lägga oss på lur efter blod, sätta försåt för de oskyldiga, utan sak;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 såsom dödsriket vilja vi uppsluka dem levande, friska och sunda, såsom fore de ned i graven; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 allt vad dyrbart är skola vi vinna, vi skola fylla våra hus med byte;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 dela du med oss vår lott, alla skola vi hava samma pung» --
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 då, min son, må du ej vandra samma väg som de. Nej, håll din fot ifrån deras stig,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 ty deras fötter hasta till vad ont är, och äro snara, när det gäller att utgjuta blod.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Ty väl är det fåfängt, då man vill fånga fåglar, att breda ut nätet i hela flockens åsyn.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Men dessa ligga på lur efter sitt eget blod, de sätta försåt för sina egna liv.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Så går det envar som söker orätt vinning: sin egen herre berövar den livet.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Visheten höjer sitt rop på gatan, på torgen låter hon höra sin röst.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 I bullrande gathörn predikar hon; där portarna i staden öppna sig, där talar hon sina ord:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Huru länge, I fåkunnige, skolen I älska fåkunnighet? Huru länge skola bespottarna hava sin lust i bespottelse och dårarna hata kunskap?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Vänden om och akten på min tillrättavisning; se, då skall jag låta min ande flöda för eder jag skall låta eder förnimma mina ord.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Eftersom I icke villen höra, när jag ropade, eftersom ingen aktade på, när jag räckte ut min hand,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 eftersom I läten allt mitt råd fara och icke villen veta av min tillrättavisning
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 därför skall ock jag le vid eder ofärd och bespotta, när det kommer, som I frukten,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 ja, när det I frukten kommer såsom ett oväder, när ofärden nalkas eder såsom en storm och över eder kommer nöd och ångest.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Då skall man ropa till mig, men jag skall icke svara, man skall söka mig, men icke finna mig.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Därför att de hatade kunskap och icke funno behag i HERRENS fruktan,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 ej heller ville följa mitt råd, utan föraktade all min tillrättavisning,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 därför skola de få äta sina gärningars frukt och varda mättade av sina egna anslag.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Ty av sin avfällighet skola de fåkunniga dräpas. och genom sin säkerhet skola dårarna förgås.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Men den som hör mig, han skall bo i trygghet och vara säker mot olyckans skräck.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
