< Ordspråksboken 7 >

1 Min son, tag vara på mina ord, och göm mina bud inom dig.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Håll mina bud, så får du leva, och bevara min undervisning såsom din ögonsten.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Bind dem vid dina fingrar, skriv dem på ditt hjärtas tavla.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Säg till visheten: »Du är min syster», och kalla förståndet din förtrogna,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 så att de bevara dig för främmande kvinnor, för din nästas hustru, som talar hala ord.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Ty ut genom fönstret i mitt hus, fram genom gallret där blickade jag;
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 då såg jag bland de fåkunniga, jag blev varse bland de unga en yngling utan förstånd.
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Han gick fram på gatan invid hörnet där hon bodde, på vägen till hennes hus skred han fram,
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 skymningen, på aftonen av dagen, nattens dunkel, när mörker rådde
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Se, då kom där en kvinna honom till mötes; hennes dräkt var en skökas, och hennes hjärta illfundigt.
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Yster och lättsinnig var hon, hennes fötter hade ingen ro i hennes hus.
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Än var hon på gatan, än var hon på torgen vid vart gathörn stod hon på lur.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Hon tog nu honom fatt och kysste honom och sade till honom med fräckhet i sin uppsyn:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 »Tackoffer har jag haft att frambära; i dag har jag fått infria mina löften.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Därför gick jag ut till att möta dig jag ville söka upp dig, och nu ha jag funnit dig.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Jag har bäddat min säng med sköna täcken, med brokigt linne från Egypten.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Jag har bestänkt min bädd med myrra, med aloe och med kanel.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Kom, låt oss förnöja oss med kärlek intill morgonen, och förlusta oss med varandra i älskog.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Ty min man är nu icke hemma han har rest en lång väg bort.
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Sin penningpung tog han med sig; först vid fullmånstiden kommer han hem.»
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Så förleder hon honom med allahanda fagert tal; genom sina läppars halhet förför hon honom.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Han följer efter henne med hast, lik oxen som går för att slaktas, och lik fången som föres bort till straffet för sin dårskap;
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 ja, han följer, till dess pilen genomborrar hans lever, lik fågeln som skyndar till snaran, utan att förstå att det gäller dess liv.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Så hören mig nu, I barn, och given akt på min muns tal.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Låt icke ditt hjärta vika av till hennes vägar, och förvilla dig ej in på hennes stigar.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Ty många som ligga slagna äro fällda av henne, och stor är hopen av dem hon har dräpt.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Genom hennes hus gå dödsrikets vägar, de som föra nedåt till dödens kamrar. (Sheol h7585)
Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта. (Sheol h7585)

< Ordspråksboken 7 >