Ordspråksboken 27
1 Beröm dig icke av morgondagen, ty du vet icke vad en dag kan bära i sitt sköte.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Må en annan berömma dig, och icke din egen mun, främmande, och icke dina egna läppar.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Sten är tung, och sand är svår att bära, men tyngre än båda är förargelse genom en oförnuftig man.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Vrede är en grym sak och harm en störtflod, men vem kan bestå mot svartsjuka?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Bättre är öppen tillrättavisning än kärlek som hålles fördold.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Vännens slag givas i trofasthet, men ovännens kyssar till överflöd.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Den mätte trampar honung under fötterna, men den hungrige finner allt vad bittert är sött.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Lik en fågel som har måst fly ifrån sitt bo är en man som har måst fly ifrån sitt hem.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Salvor och rökelse göra hjärtat glatt, ömhet hos en vän som giver välbetänkta råd.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Din vän och din faders vän må du icke låta fara, gå icke till din broders hus, när ofärd drabbar dig; bättre är en granne som står dig nära än broder som står dig fjärran.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Bliv vis, min son, så gläder du mitt hjärta; jag kan då giva den svar, som smädar mig.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Den kloke ser faran och söker skydd; de fåkunniga löpa åstad och få plikta därför.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Tag kläderna av honom, ty han har gått i borgen för en annan, och panta ut vad han har, för den främmande kvinnans skull.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Den som välsignar sin nästa med hög röst bittida om morgonen, honom kan det tillräknas såsom en förbannelse.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Ett oavlåtligt takdropp på en regnig dag och en trätgirig kvinna, det kan aktas lika.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Den som vill lägga band på en sådan vill lägga band på vinden, och hala oljan möter hans högra hand.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Järn giver skärpa åt järn; så skärper den ena människan den andra.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Den som vårdar sitt fikonträd, han får äta dess frukt; och den som vårdar sig om sin herre, han kommer till ära.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Såsom spegelbilden i vattnet liknar ansiktet, så avspeglar den ena människans hjärta den andras.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Dödsriket och avgrunden kunna icke mättas; så bliva ej heller människans ögon mätta. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Silvret prövas genom degeln och guldet genom smältugnen, så ock en man genom sitt rykte.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Om du stötte den oförnuftige mortel med en stöt, bland grynen, så skulle hans oförnuft ändå gå ur honom.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Se väl till dina får, och hav akt på dina hjordar.
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Ty rikedom varar icke evinnerligen; består ens en krona från släkte till släkte?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 När ny brodd skjuter upp efter gräset som försvann, och när foder samlas in på bergen,
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 då äger du lamm till att bereda dig kläder och bockar till att köpa dig åker;
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 då giva dig getterna mjölk nog, till föda åt dig själv och ditt hus och till underhåll åt dina tjänarinnor.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
