Ordspråksboken 26
1 Såsom snö icke hör till sommaren och regn icke till skördetiden, så höves det ej heller att dåren får ära.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Såsom sparven far sin kos, och såsom svalan flyger bort, så far en oförtjänt förbannelse förbi.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Piskan för hästen, betslet för åsnan och riset för dårarnas rygg!
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Svara icke dåren efter hans oförnuft, så att du icke själv bliver honom lik.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Svara dåren efter hans oförnuft, för att han icke må tycka sig vara vis.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Den som sänder bud med en dåre, han hugger själv av sig fötterna, och får olycka till dryck.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Lika den lames ben, som hänga kraftlösa ned, äro ordspråk i dårars mun.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Såsom att binda slungstenen fast vid slungan, så är det att giva ära åt en dåre.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Såsom när en törntagg kommer i en drucken mans hand, så är det med ordspråk i dårars mun.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 En mästare gör själv allt, men dåren lejer, och lejer vem som kommer.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Lik en hund som vänder åter till i sina spyor dåre som på nytt begynner sitt oförnuft.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Ser du en man som tycker sig själv vara vis, det är mer hopp om en dåre än om honom.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Den late säger: »Ett vilddjur är på vägen, ja, ett lejon är på gatorna.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Dörren vänder sig på sitt gångjärn, och den late vänder sig i sin säng.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Den late sticker sin hand i fatet, men finner det mödosamt att föra den åter till munnen.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Den late tycker sig vara vis, mer än sju som giva förståndiga svar.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Lik en som griper en hund i öronen är den som förivrar sig vid andras kiv, där han går fram.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Lik en rasande, som slungar ut brandpilar och skjuter och dödar,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 är en man som bedrager sin nästa och sedan säger: »Jag gjorde det ju på skämt.»
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 När veden tager slut, slocknar elden. och när örontasslaren är borta, stillas trätan.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Såsom glöd kommer av kol, och eld av ved, så upptändes kiv av en trätgirig man.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Örontasslarens ord äro såsom läckerbitar och tränga ned till hjärtats innandömen.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Såsom silverglasering på ett söndrigt lerkärl äro kärleksglödande läppar, där hjärtat är ondskefullt.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 En fiende förställer sig i sitt tal, men i sitt hjärta bär han på svek.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Om han gör sin röst ljuvlig, så tro honom dock icke, ty sjufaldig styggelse är i hans hjärta.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Hatet brukar list att fördölja sig med, men den hatfulles ondska varder dock uppenbar i församlingen.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Den som gräver en grop, han faller själv däri, och den som vältrar upp en sten, på honom rullar den tillbaka.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 En lögnaktig tunga hatar dem hon har krossat, och en hal mun kommer fall åstad.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
