Predikaren 3
1 Allting har sin tid, och vart företag under himmelen har sin stund.
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Födas har sin tid, och dö har sin tid. Plantera har sin tid, och rycka upp det planterade har sin tid.
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Dräpa har sin tid, och läka har sin tid. Bryta ned har sin tid, och bygga upp har sin tid.
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Gråta har sin tid, och le har sin tid. Klaga har sin tid, och dansa har sin tid.
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Kasta undan stenar har sin tid, och samla ihop stenar har sin tid. Taga i famn har sin tid, och avhålla sig från famntag har sin tid.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Söka upp har sin tid, och tappa bort har sin tid. Förvara har sin tid, och kasta bort har sin tid.
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Riva sönder har sin tid, och sy ihop har sin tid. Tiga har sin tid, och tala har sin tid.
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Älska har sin tid, och hata har sin tid. Krig har sin tid, och fred har sin tid.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 Vad förmån av sin möda har då den som arbetar?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 Jag såg vilket besvär Gud har givit människors barn till att plåga sig med.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Allt har han gjort skönt för sin tid, ja, han har ock lagt evigheten i människornas hjärtan, dock så, att de icke förmå att till fullo, ifrån begynnelsen intill änden, fatta det verk som Gud har gjort.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 Jag insåg att intet är bättre för dem, än att de äro glada och göra sig goda dagar, så länge de leva.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 Men om någon kan äta och dricka och njuta vad gott är under all sin möda, så är också detta en Guds gåva.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 Jag insåg att allt vad Gud gör skall förbliva evinnerligen; man kan icke lägga något därtill, ej heller taga något därifrån. Och Gud har så gjort, för att man skall frukta honom.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Vad som är, det var redan förut, och vad som kommer att ske, det skedde ock redan förut; Gud söker blott fram det förgångna.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 Ytterligare såg jag under solen att på domarsätet rådde orättfärdighet, och på rättfärdighetens säte orättfärdighet.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 Då sade jag i mitt hjärta: Både den rättfärdige och den orättfärdige skall Gud döma; ty vart företag och allt vad man gör har sin tid hos honom.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Jag sade i mitt hjärta: För människornas skull sker detta, på det att Gud må pröva dem, och på det att de själva må inse att de äro såsom fänad.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Ty det går människors barn såsom det går fänaden, dem alla går det lika. Såsom fänaden dör, så dö ock de; enahanda ande hava de ock alla. Ja, människorna hava intet framför fänaden, ty allt är fåfänglighet.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Alla går de till samma mål; alla have de kommit av stoft, och alla skola de åter varda stoft.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Vem kan veta om människornas ande att den stiger uppåt, och om fänadens ande att den far ned under jorden?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Och jag såg att intet är bättre för människan, än att hon är glad under sitt arbete; ty detta är den del hon får. Ty vem kan föra henne tillbaka, så att hon får se och hava glädje av vad som skall ske efter henne?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
