Psaltaren 90
1 En bön Mose dens Guds mansens. Herre, du äst vår tillflykt, ifrå slägte till slägte.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Förr än bergen vordo, och jorden och verlden skapade blefvo, äst du Gud, af evighet till evighet;
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Du som låter menniskorna dö, och säger: Kommer igen, I menniskors barn.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Ty tusende år äro för dig såsom den dag i går framgick, och såsom en nattväkt.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Du låter dem gå sin kos såsom en ström; och äro såsom en sömn; likasom gräs, det dock snarliga förvissnar;
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Det der bittida blomstras, och snart vissnar; och på aftonen afhugget varder, och förtorkas.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Det gör din vrede, att vi så förgås, och din grymhet, att vi så hasteliga hädan måste.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Ty våra missgerningar sätter du för dig, våra okända synder i ljuset för ditt ansigte.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Derföre gå alle våre dagar sin kos genom dina vrede; vi lykte vår år såsom ett tal.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Vårt lif varar sjutio år, åt högsta åttatio år; och då det bäst varit; hafver, så hafver det möda och arbete varit; ty det går snart sin kos, lika som vi flöge bort.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Men ho tror det, att du så svårliga vredgas? Och ho fruktar sig för sådana dine grymhet?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Lär oss betänka, att vi dö måste, på det vi måge förståndige varda.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Herre, vänd dig dock till oss igen, och var dinom tjenarom nådelig.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Uppfyll oss bittida med dine nåd; så vilje vi fröjdas, och glade vara i våra lifsdagar.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Gläd oss igen, efter det du oss så länge plågat hafver, efter det vi så länge olycko lidit hafve.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Bete dinom tjenarom dina gerningar, och dina äro deras barnom.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Och Herren, vår Gud, vare oss blid, och främje våra händers verk med oss; ja våra händers verk främje han.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
