Psaltaren 9
1 En Psalm Davids, om den sköna, ungdomen, till att föresjunga. Jag tackar Herranom af allt hjerta, och förtäljer all din under.
За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Jag fröjdar mig, och är glad i dig; och lofvar ditt Namn, du Aldrahögste;
Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Att du mina ovänner tillbakadrifvit hafver; de äro fallne och förgångne för dig.
Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Ty du drifver min rätt och min sak; du sitter på stolen en rätt domare.
Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Du straffar Hedningarna, och förgör de ogudaktiga; deras namn utskrapar du till evig tid.
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
6 Fiendernas svärd hafva en ända; städerna hafver du omstört; deras åminnelse är förgången med dem.
Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
7 Men Herren blifver evinnerliga; sin stol hafver han beredt till doms.
Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
8 Och han skall döma jordenes krets rätt, och regera folket rättsinneliga.
И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 Och Herren är dens fattigas beskärm; ett beskärm i nödene.
И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
10 Derföre hoppas till dig de som ditt Namn känna; ty du förlåter icke dem som söka dig, Herre.
И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
11 Lofver Herran, den i Zion bor; förkunner ibland folken hans verk.
Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Ty han kommer ihåg, och frågar efter deras blod; han förgäter icke de fattigas rop.
Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
13 Herre, var mig nådelig; se till mitt elände ibland ovänner, du som upphäfver mig utu dödsens portom;
Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 På det jag skall förtälja all din pris uti dottrenes Zions portom; att jag öfver dina hjelp glad vara må.
За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Hedningarna äro försänkte uti den grop, som de tillredt hade; deras fot är fången i nätet, som de uppställt hade.
Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Så förnimmer man, att Herren skaffar rätt; den ogudaktige är besnärd uti sina händers verk, genom ordet. (Sela)
Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: (Села)
17 Ack! att de ogudaktiga till helvetet vände vorde, och alle Hedningar, som Gud förgäta. (Sheol h7585)
Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога. (Sheol h7585)
18 Ty han skall icke så allstinges förgäta den fattiga; och de eländas hopp skall icke förtappadt varda evinnerliga.
Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
19 Herre, statt upp, att menniskorna icke få öfverhandena; låt alla Hedningar för dig dömda varda.
Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Gif dem, Herre, en mästare, att Hedningarna måga förnimma att de menniskor äro. (Sela)
Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села)
