< Psaltaren 81 >
1 På Gittith, till att föresjunga, Assaphs. Sjunger Gudi gladeliga, den vår starkhet är; fröjdens Jacobs Gudi.
За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Tager Psalmer, och för hit trummor, lusteliga harpor med psaltare.
Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Blåser med basuner i nymånaden, i våra löfhyddohögtid.
Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Ty detta är en sed i Israel, och en Jacobs Guds rätt.
Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 Det hafver han till ett vittnesbörd satt i Joseph, då de utur Egypti land drogo, och främmande tungomål hört hade;
Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 Och jag deras axlar ifrån bördone friade, och deras händer vid krukorna qvitta vordo.
Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 Då du åkallade mig i nödene, halp jag dig ut, och bönhörde dig, då tordönen öfverföll dig; och försökte dig vid trätovattnet. (Sela)
В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
8 Hör, mitt folk, jag vill betyga ibland dig; Israel, du skall höra mig;
Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 Att ibland dig ingen annar Gud är, och du ingen främmande Gud tillbeder.
Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Jag är Herren din Gud, som dig utur Egypti land fört hafver. Låt din mun vidt upp, låt mig uppfylla honom.
Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Men mitt folk hörde intet mina röst, och Israel är intet om mig.
Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 Så hafver jag låtit dem uti deras hjertas sinne, att de måga vandra efter sitt råd.
Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Om mitt folk ville mig hörsamt vara, och Israel på minom vägom gå,
Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Så ville jag snart nederlägga deras fiendar, och vända mina hand emot deras motståndare.
Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 Och de som Herran hata, skulle fela uppå honom; men deras tid skulle evinnerliga vara,
Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 Och jag skulle spisa dem med bästa hvete, och mätta dem med hannog utu hälleberget.
И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.