Psaltaren 66
1 En Psalmvisa, till att föresjunga. Fröjdens Gudi, all land.
За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Lofsjunger, till att ära hans Namn; priser honom härliga.
Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Säger till Gud: Huru underliga äro dina gerningar! Dinom fiendom skall fela för dine stora magt.
Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 All land tillbedje dig, och lofsjunge dig; lofsjunge dino Namne. (Sela)
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села)
5 Kommer och ser uppå Guds verk; den så underlig är i sina gerningar, ibland menniskors barn.
Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Han förvandlar hafvet uti det torra, så att man till fot öfver vattnet går. Dess fröjde vi oss i honom.
Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Han är rådandes med sine kraft evinnerliga; hans ögon skåda på folken. De affällige skola icke kunna upphäfva sig. (Sela)
Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села)
8 Lofver, I folk, vår Gud; låter hans lof vidt hördt varda;
Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Den våra själ vid lif behåller, och låter våra fötter icke slinta.
Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Ty, Gud, du hafver försökt oss, och pröfvat oss, såsom silfver pröfvadt varder.
Защото Ти, Боже, си ни спасил, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Du hafver fört oss uti häktelse; du hafver lagt en tunga på våra länder.
Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Du hafver låtit komma menniskor öfver vårt hufvud. Vi äre komne i eld och i vatten; men du hafver utfört oss, och vederqvickt oss.
Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
13 Derföre vill jag med bränneoffer gå in uti ditt hus, och betala dig mina löften;
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Såsom jag mina läppar upplåtit hafver, och min mun talat hafver, i mine nöd.
Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Jag vill göra dig fet bränneoffer af brändom vädrom; jag vill offra oxar och bockar. (Sela)
Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села)
16 Kommer hit, hörer till, alle I som Gud frukten; jag vill förtälja, hvad han mine själ gjort hafver.
Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил на душата ми.
17 Till honom ropade jag med min mun, och prisade honom med mine tungo.
Към него извиках с устата си; И Той ще бъде възвисен чрез езика ми.
18 Om jag något orätt förehade i mitt hjerta, så, vorde Herren mig ej hörandes.
Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
19 Derföre hörer mig Gud, och aktar uppå min bön.
Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Lofvad vare Gud, den mina bön icke förkastar, eller vänder sina godhet ifrå mig.
Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.
