Psaltaren 56

1 Ett gyldene klenodium Davids, till att föresjunga, om den dumba dufvona ibland de främmanda, då de Philisteer grepo honom i Gath. Gud, var mig nådelig, ty menniskor vilja nedersänka mig; dagliga strida de, och tränga mig.

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Mine fiender nedersänka mig dagliga ty månge strida emot mig högmodeliga.

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 När jag fruktar mig, så hoppas jag uppå dig.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 Jag vill prisa Guds ord; på Gud vill jag hoppas, och intet frukta mig. Hvad skulle något kött göra mig?

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 Dagliga strida de emot min ord; alle deras tankar äro, att de må göra mig ondt.

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 De hålla tillhopa, och vakta, och taga vara uppå mina hälar, huru de mina själ gripa måga.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 Hvad de ondt göra, det är allaredo tillgifvet ( säga de ). Gud störte sådana menniskor neder utan alla nåde.

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Räkna min flykt; fatta mina tårar uti din lägel; utan tvifvel räknar du dem.

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Då måste mina fiender tillbakavända. När jag ropar, förmärker jag, att du min Gud äst.

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Jag vill prisa Guds ord; Herrans ord vill jag prisa.

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 Uppå Gud hoppas jag, och fruktar mig intet; hvad kunna menniskor göra mig?

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Jag hafver gjort dig löfte, Gud, att jag dig tacka vill.

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Ty du hafver frälst mina själ ifrå döden, mina fötter ifrå fall; att jag må vandra för Gudi uti de lefvandes ljuse.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?