Psaltaren 49
1 En Psalm, till att föresjunga, Korah barnas. Hörer till, all folk; akter häruppå, alle I, som på denna tid lefven;
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Både den menige man och herrar, både rike och fattige; den ene med den andra.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Min mun skall tala vishet, och mitt hjerta förstånd.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Vi vilje ett godt ordspråk höra, och en skön dikt på harpo spela.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Hvi skulle jag frukta mig i de onda dagar, när mina förtryckares ondska omfattar mig?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Hvilke sig förlåta uppå sitt gods, och trotsa uppå sina stora rikedomar.
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Kan dock en broder ingen förlösa, eller Gudi någon försona;
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Ty det kostar för mycket att förlösa deras själ; så att han måste låta det bestå evinnerliga;
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Om han ock än länge lefver, och grafvena icke ser.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Ty man skall se, att sådana vise dock dö, så väl som de dårar och galne förgås, och måste låta sitt gods androm.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Med deras tankar står det alltså: Deras hus vara förutan ända, deras boningar blifva ifrå slägte till slägte, och de hafva stora äro på jordene.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Likväl kunna de icke blifva i sådana värdighet; utan måste hädan såsom fä.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Denna deras handel är allsamman galenskap; likväl lofva det deras efterkommande med sin mun. (Sela)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 De ligga i helvete såsom får, döden gnager dem; men de fromme skola hasteliga få råda öfver dem, och deras trotsan måste förgås; uti helvete måste de blifva. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Men Gud skall förlösa mina själ utu helvetes våld; ty han hafver upptagit mig. (Sela) (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Sköt der intet om, när en rik varder, om hans huses härlighet stor varder;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Ty han skall i sin dödstid intet med sig taga, och hans härlighet far intet efter honom;
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Utan han tröstar på detta goda lefvandet, och prisar det, när en gör sig goda dagar.
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Så fara de efter sina fäder, och få aldrig se ljuset.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Korteliga: När en menniska är i värdighet, och hafver icke förstånd, så far hon hädan såsom fä.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
