Psaltaren 34
1 En Psalm Davids, då han förvandlade sitt ansigte för Abimelech, den honom ifrå sig dref, och han gick sin väg. Jag vill lofva Herran i allom tid; hans lof skall alltid vara i minom mun.
Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха, който го пусна та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 Min själ skall berömma sig af Herranom, att de elände skola höra det, och glädja sig.
С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Priser med mig Herran, och låter oss med hvarannan upphöja hans Namn.
Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Då jag sökte Herran, svarade han mig, och frälste mig utur all min fruktan.
Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 De som uppå honom se, de varda upplyste, och deras ansigte varder icke till skam.
Погледнах към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 De denne elände ropade, hörde honom Herren; och halp honom utur all hans nöd.
Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Herrans Ängel lägrar sig omkring dem som frukta honom, och hjelper dem ut.
Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Smaker och ser, huru ljuflig Herren är; säll är den som tröster uppå honom.
Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Frukter Herran, I hans helige; ty de som frukta honom, de hafva ingen brist.
Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 De rike skola törstige vara och hungra; men de som Herran söka, hafva ingen brist på något godt.
Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Kommer hit, barn, hörer mig; jag vill lära eder Herrans fruktan.
Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Hvilken är den som ett godt lefvande begärar, och gerna goda dagar hade?
Желае ли човек живот, Обича ли благоденствие, за да види добрини?
13 Bevara dina tungo för det ondt är, och dina läppar, att de intet bedägeri tala.
Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Låt af det onda, och gör det goda; sök friden, och far efter honom.
Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Herrans ögon se uppå de rättfärdiga, och hans öron på deras ropande.
Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Men Herrans ansigte står öfver dem som ondt göra, så att han utskrapar deras åminnelse af jordene.
Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 Då de rättfärdige ropa, så hörer Herren; och hjelper dem utur alla deras nöd.
Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Herren är hardt när dem som ett förbråkadt hjerta hafva; och hjelper dem som ett bedröfvadt mod hafva.
Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Den rättfärdige måste mycket lida; men Herren hjelper honom utu thy allo.
Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Han bevarar honom all hans ben, att icke ett sönderbrutet varder.
Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Den ogudaktiga skall det onda dräpa; och de som hata den rättfärdiga, de skola brottslige varda.
Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Herren förlöser sina tjenares själar; och alle de som trösta på honom, skola icke varda brottslige.
Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
