Psaltaren 2

1 Hvarföre vredgas Hedningarna, och folken tala så fåfängt?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Konungarna på jordene resa sig upp, och herrarna rådslå med hvarannan emot Herran och hans Smorda:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 Låt oss sönderslita deras bojor, och kasta deras band bort ifrån oss.

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Men den i himmelen bor, begabbar dem, och Herren bespottar dem.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Han skall en gång tala med dem i sine vrede, och med sine grymhet skall han förskräcka dem.

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 Men jag hafver insatt min Konung på mitt helga berg Zion.

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Jag vill om ett sådant sätt predika, som Herren till mig sagt hafver: Du äst min Son, i dag hafver jag födt dig.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Äska, af mig, så vill jag gifva dig Hedningarna till arfs, och verldenes ändar till egendom.

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Du skall sönderslå dem med jernspiro; såsom lerpottor skall du sönderkrossa dem.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Så låter nu undervisa eder, I Konungar; och låter tukta eder, I domare på jordene.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 Tjener Herranom med fruktan, och fröjder eder med bäfvande.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Hyller Sonen, att han icke förtörnas, och I förgås på, vägenom; ty hans vrede skall snart begynna att bränna; men salige äro alle de som trösta på honom.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.