Psaltaren 17
1 En bön Davids. Herre, hör rätthetena; gif akt uppå mitt rop, förnim mina bön, den icke utaf en falsk mun går.
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Tala du i mine sak, och se du uppå hvad rätt är.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Du pröfvar mitt hjerta, och besöker det om nattena, och ransakar mig, och finner intet; jag hafver satt mig före, att min mun icke öfverträda skall.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Jag förvarar mig i dina läppars orde, för menniskors gerningar, på mördarens väg.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Behåll min gång på dinom stigom, att min steg icke slinta.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Jag ropar till dig, att du Gud ville höra, mig; böj din öron till mig, hör mitt tal.
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Bevisa, dina underliga godhet, du, deras Frälsare, som trösta uppå dig, emot dem som sig emot dina högra hand sätta.
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Bevara mig såsom en ögnasten; beskärma mig under dina vingars skugga;
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 För de ogudaktiga, som mig förhärja; för mina ovänner, som efter mina själ stå allt omkring.
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Deras fete hålla tillsamman; de tala med sin mun stor ord.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Hvar vi gå, så äro de kringom oss; sina ögon ställa de derefter, att de måga slå oss till jordena;
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Såsom ett lejon, som rof begärar; såsom ett ungt lejon, som i kulone sitter.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Herre, statt upp, öfverfall honom, och nederslå honom; undsätt mina själ ifrå de ogudaktiga, med ditt svärd;
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 Ifrå dine hands menniskom, Herre, ifrå denne verldenes menniskom, hvilka sin del hafva medan de lefva; dem du buken fyller med dina håfvor; de der barn nog hafva, och låta sina återlefvor sinom barnom.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Men jag vill skåda ditt ansigte i rättfärdighet; jag vill mätt varda, när jag uppvakar efter ditt beläte.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
