Psaltaren 147
1 Lofver Herran; ty att lofva vår Gud är en kostelig ting; det lofvet är ljufligit och dägeligit.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Herren bygger Jerusalem, och sammanhemtar de fördrefna i Israel.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Han helar dem som ett förkrossadt hjerta hafva, och förbinder deras sveda.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Han räknar stjernorna, och nämner dem alla vid namn.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Vår Herre är stor, och stor är hans magt; och det är obegripeligit, huru han regerar.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Herren upprättar de elända, och slår de ogudaktiga till jordena.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Sjunger till skiftes Herranom med tacksägelse, och lofver vår Gud med harpo;
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Den himmelen med skyar betäcker, och gifver regn på jordena; den gräs på bergen växa låter;
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Den boskapenom sitt foder gifver; dem unga korpomen, som ropa till honom.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Han hafver inga lust till hästars starkhet; icke heller behag till någors mans ben.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Herren hafver behag till dem som frukta honom; dem som uppå hans godhet hoppas.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Prisa, Jerusalem, Herran; lofva, Zion, din Gud.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Ty han gör bommarna fasta för dina portar, och välsignar din barn i dig.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Han skaffar dinom gränsom frid, och mättar dig med bästa hvete.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Han sänder sitt tal uppå jordena; hans ord löper snarliga.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Han gifver snö såsom ull; han strör rimfrost såsom asko.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Han kastar sitt hagel såsom betar. Ho kan blifva för hans frost?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Han säger, så försmälter det; han låter sitt väder blåsa, så töar det upp.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Han kungör Jacob sitt ord, Israel sina seder och rätter.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Så gör han ingom Hedningom; ej heller låter dem veta sina rätter. Halleluja.
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
