Psaltaren 139
1 En Psalm Davids, till att föresjunga. Herre, du utransakar mig, och känner mig.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ehvad jag sitter eller uppstår, vetst du det; du förstår mina tankar fjerran.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Ehvad jag går, eller ligger, så äst du omkring mig, och ser alla mina vägar.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Ty si, det är intet ord på mine tungo, det du, Herre, icke allt vetst.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Du skaffar hvad jag både förr och efter gör, och håller dina hand öfver mig.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Sådana kunskap är mig för underlig, och för hög; jag kan icke begripat.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Hvart skall jag gå för dinom anda? Och hvart skall jag fly för ditt ansigte?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Fore jag upp i himmelen, så äst du der. Bäddade jag åt mig i helvete, si, så äst du ock der. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Toge jag morgonrodnans vingar, och blefve ytterst i hafvet,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Så skulle dock din hand der föra mig, och din högra hand hålla mig.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Om jag sade: Mörker må betäcka mig, så måste natten ock vara ljus omkring mig.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Ty ock mörkret är icke mörkt när dig, och natten lyser såsom dagen; mörkret är såsom ljuset.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Du hafver mina njurar i dine magt; du vast öfver mig i moderlifvet.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Jag tackar dig derföre, att jag underliga gjord är. Underlig äro din verk, och det besinnar min själ väl.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Mine ben voro dig intet fördolde, då jag uti det hemliga gjord var; då jag skapad vardt nedre i jordene.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Din ögon sågo mig, då jag ännu oberedd var; och alla dagar voro uti dine bok skrefne, de ännu varda skulle, och ingen af dem kommen var.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Men huru kostelige äro för mig, Gud, dina tankar! O! huru stort är deras tal!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Skulle jag räkna dem, så vorde de flere än sanden. När jag uppvaknar, är jag ändå när dig.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Ack! Gud, att du dråpe de ogudaktiga, och de blodgirige ifrå mig vika måste.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Ty de tala om dig försmädeliga, och dine ovänner upphäfva sig utan sak.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Jag hatar ju, Herre, de som dig hata, och mig förtryter om dem, att de sig emot dig sätta.
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Jag hatar dem med rätt allvar; derföre äro de mig hätske.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Utransaka mig, Gud, och få veta mitt hjerta. Bepröfva mig, och förnim, huru jag menar det;
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Och se till, om jag på enom ondom väg är, och led mig på den eviga vägen.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
