Psaltaren 104
1 Lofva Herran, min själ; Herre, min Gud, du äst ganska härlig, du äst dägelig och allstinges väl beprydd.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Ljus är din klädnad, som du uppå hafver; du utsträcker himmelen såsom ett tapet.
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Du hvälfver honom ofvan med vatten; du far i skyn såsom i en vagn, och går på vädrens vingar;
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Du, som gör dina Änglar till väder, och dina tjenare till eldslåga;
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Du, som grundar jordena på hennes botten, så att hon blifver i evig tid.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Med djupet betäcker du henne, såsom med ett kläde, och vatten stå öfver bergen.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Men för ditt näpsande fly de; för ditt dundrande fara de bort.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Bergen resa högt upp, och dalarna sätta sig ned i det rum, som du dem skickat hafver.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Du hafver satt ett mål, der komma de intet öfver; och måga icke åter betäcka jordena.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Du låter källor uppbrista i dalomen, så att vatten emellan bergen flyta;
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Att all djur på markene måga dricka, och vildåsnarna sin törst släcka.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 När dem sitta himmelens foglar, och sjunga på qvistarna.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Du fuktar bergen ofvanefter; du gör landet fullt med frukt, den du förskaffar.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Du låter gräs växa för boskapen, och säd menniskomen till nytto; att du skall låta komma bröd utaf jordene;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Och att vin skall fröjda menniskones hjerta, och hennes ansigte dägeligit varda af oljo, och bröd styrka menniskones hjerta;
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Att Herrans trä skola full med must stå; de cedreträ på Libanon, som han planterat hafver.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Der hafva foglarna sitt näste, och hägrar bo uppe i furoträn.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 De höga berg äro de stengetters tillflykt, och stenklyfterna de kunilers.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Du gör månan, till att derefter skifta året; solen vet sin nedergång.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Du gör mörker, att natt varder; då draga sig all vilddjur ut;
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 De unga lejon, som ryta efter rof, och sin mat söka af Gudi;
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Men när solen uppgår, draga de bort, och lägga sig uti sina kulor.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Så går då menniskan ut till sitt arbete, och till sitt åkerverk intill aftonen.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Herre, huru äro din verk så stor och mång! Du hafver visliga skickat dem all, och jorden är full af dina ägodelar.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Hafvet, det så stort och vidt är, der kräla uti, utan tal, både stor och liten djur.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Der gå skepp; der äro hvalfiskar, som du gjort hafver, att de deruti leka skola.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Allt vänter efter dig, att du skall gifva dem mat i sin tid.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Då du gifver dem, så samla de; när du upplåter dina hand, så varda de med god ting mättade.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Om du fördöljer ditt ansigte, så varda de förskräckte; du tager deras anda bort, så förgås de, och varda åter till stoft igen.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Du låter ut din anda, så varda de skapade, och du förnyar jordenes ansigte.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Herrans ära är evig; Herren hafver behag till sin verk.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Han ser uppå jordena, så bäfvar hon; han kommer vid bergen, så ryka de.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Jag vill sjunga Herranom i mina lifsdagar, och lofva min Gud, så länge jag är till.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Mitt tal behage honom väl; jag gläder mig af Herranom.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Syndarena hafve en ända på jordene, och de ogudaktige vare icke mer till; lofva, min själ, Herran. Halleluja.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
