Psaltaren 103
1 En Psalm Davids. Lofva Herran, min själ, och allt det uti mig är, hans helga Namn.
Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
2 Lofva Herran, min själ, och förgät icke, hvad godt han dig gjort hafver;
Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй не едно от всичките Му благодеяния.
3 Den dig alla dina synder förlåter, och helar alla dina brister;
Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 Den ditt lif förlöser ifrå förderf, och kröner dig med nåd och barmhertighet;
Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Den dig uppfyller med tröst, att du dägelig varder, och gör dig ung och frisk såsom en örn.
Който насища с блага душата ти ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
6 Herren skaffar rättfärdighet och dom, allom dem som orätt lida.
Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.
7 Han hafver låtit Mose veta sina vägar; Israels barn sin verk.
Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Barmhertig och nådelig är Herren, tålig och af stora mildhet.
Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Han träter icke till evig tid, och vredgas icke evinnerliga.
Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
10 Han handlar icke med oss efter våra synder, och vedergäller oss icke efter våra missgerningar.
Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Ty så hög som himmelen öfver jordena är, låter han sina nåd väldig vara öfver dem som frukta honom.
Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Så långt som öster är ifrå vester, låter han vår öfverträdelse vara ifrån oss.
Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Såsom en fader förbarmar sig öfver barnen, så förbarmar sig Herren öfver dem som frukta honom.
Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
14 Ty han vet hvad vi för ett verk äre; han tänker derpå, att vi stoft äre.
Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 En menniska är i sitt lefvande såsom gräs; hon blomstras såsom ett blomster på markene.
Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 När vädret deröfver går, så är det intet mer der, och dess rum känner det intet mer.
Защото както преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Men Herrans nåd varar ifrån evighet till evighet, öfver dem som frukta honom; och hans rättfärdighet intill barnabarn,
Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 När dem som hans förbund hålla, och tänka uppå hans bud, att de derefter göra.
На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Herren hafver beredt sin stol i himmelen, och hans rike skall råda öfver allt.
Господ е поставил престола Си на небето; И неговото царство владее над всичко.
20 Lofver Herran, I hans Änglar, I starke hjeltar, som hans befallning uträtten, att man hans ords röst höra skall.
Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Lofver Herran, alle hans härar; I hans tjenare, som hans vilja gören.
Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Lofver Herran, all hans verk uti all hans herradömes rum; min själ lofve Herran.
Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
