Ordspråksboken 26
1 Lika som snö om sommaren, och regn i andene, så höfves icke enom dåra ära.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Lika som en fogel bortfar, och en svala flyger, alltså biter intet en oförtjent banna.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Hästenom en gissel, och åsnanom ett betsel, och dåranom ett ris på ryggen.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Svara icke dåranom efter hans dårskap, att du honom icke lik varder.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Men svara dåranom efter hans dårskap, att han icke skall låta sig tycka, att han är vis.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Den ena sak genom ett galet bådskap beställer, han är såsom en halter på fötterna, och tager skada.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Såsom enom krympling står att dansa, alltså står enom dåra tala om vishet.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Den enom dåra äro tillägger, det är lika som man kastade en ädla sten uppå en stenrösjo.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Ett ordspråk uti ens dåras mun är såsom en törneqvist, den uti ens druckens mans hand stinger.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 En god mästare gör ett ting rätt; men den som en klåpare lejer, honom varder det förderfvadt.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Såsom en hund uppäter sina spyor igen, alltså är en dåre som sin galenskap på nytt bedrifver.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 När du en ser, som sig tycker vis vara, det är mera hopp uppå en dåra, än på honom.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Den late säger: Det är ett ungt lejon på vägenom, och ett lejon på gatone.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 En later vänder sig i sängene, lika som en dörr på dörrajernen.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Den late gömmer sina hand i barmen, och det varder honom tungt, att han skall bära henne åt munnen.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 En later tycker sig visare vara än sju, som seder lära.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Den som framgår, och blandar sig uti annars kif, han är lika som en, den der drager en hund med öronen.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Lika som en hemliga med skott och pilar skjuter, och dräper;
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 Alltså gör en falsk menniska med sin nästa, och säger sedan: Det var mitt skämt.
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Då intet mer ved är, slocknar elden; och när klaffaren är borta, vänder trätan åter.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Såsom kolen glöd, och veden eld, alltså kommer en trätosam man kif åstad.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Klaffarens ord äro såsom hugg, och de gå igenom hjertat.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 En förgiftig mun, och ondt hjerta, är såsom en lerpotta med silfslagg öfverdragen.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Fienden varder känd vid sitt tal, och när han nalkas, far han med falskhet.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Då han smeker med sitt mjuka tal, tro honom intet; ty sju styggelser äro uti hans hjerta.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Den som hat hemliga håller, till att göra skada, hans ondska skall den meniga man uppenbar varda.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Den ena grop gör, han skall falla deruti; och den en sten välter, uppå honom skall han komma.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 En falsk tunga hatar den henne straffar, och en smeken mun kommer förderf åstad.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
