Ordspråksboken 22
1 Rykte är kosteligare än stor rikedom; och ynnest bättre än silfver och guld.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Rike och fattige måste vara ibland hvarannan; Herren hafver gjort dem alla.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Den kloke ser det onda, och tager sig vara; de oförnuftige löpa igenom, och få skada.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Der man lider i Herrans fruktan, der är rikedom, ära och lif.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Spjut och snaror äro på dens vrångas väg; men den som drager sig der långt ifrå, han bevarar sitt lif.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Såsom man vän ett barn, så låter det icke af, då det gammalt varder.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Den rike råder öfver de fattiga, och den som borgar, han är hans träl som lånar.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Den som orätt sår, han skall uppskära vedermödo, och skall igenom sins ondskos ris förgås.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Ett mildt öga varder välsignadt; ty han gifver af sitt bröd dem fattiga.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Drif ut bespottaren, så kommer kifvet bort; så vänder igen träta och smälek.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Den som ett trofast hjerta hafver, och täckeliga talar, hans vän är Konungen.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Herrans ögon bevara godt råd; men föraktarens ord omstörter han.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Den late säger: Ett lejon är ute; jag måtte varda dräpen på gatone.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Ens skökos mun är en djup grop; dem Herren ogunstig är, han faller deruti.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Galenskap är i piltens hjerta; men tuktans ris drifver den långt ifrå honom.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Den som den fattiga orätt gör, på det hans gods må mycket varda, han skall ock gifva enom rikom, och fattig varda.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Böj din öron, och hör de visas ord, och lägg uppå hjertat mina läro.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Ty det skall väl bekomma dig, om du dem när dig behåller; och de skola tillsammans genom din mun väl lyckas.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Att ditt hopp skall vara intill Herran, måste jag dig om sådant dagliga förmana.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Hafver jag icke margfaldeliga skrifvit dig före, med råd och läro;
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 På det jag skulle visa dig en vissan grund till sanningena, att du måtte kunna rätteliga svara dem som dig sända?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Beröfva icke den fattiga, ändock han fattig är; och undertryck icke den elända i portenom.
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Ty Herren skall handla deras sak, och skall förtrycka deras förtryckare.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Gif dig icke i sällskap med en vredsam man, och håll dig icke intill en grym man;
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Att du tilläfventyrs icke lärer hans väg, och får dine själs förargelse.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Var icke när dem som sina hand förpligta, och för skuld i borgan gå.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Ty om du icke hafver till att betala, så tager man dina säng bort under dig.
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 För icke tillbaka de förra råmärke, som dine fäder gjort hafva.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Ser du en man endigan i sin ärende, han skall stå för Konungenom; och skall icke stå för de oädla.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
