Ordspråksboken 20
1 Vin gör lösaktigt folk, och starka drycker göra buller; den som dertill lust hafver, han varder aldrig vis.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Konungens förskräckelse är såsom ens ungs lejons rytande; den honom förtörnar, han syndar emot sitt lif.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Det är enom man en ära, att han är utan träto; men de som gerna träta, de äro allesamman dårar.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 För kölds skull vill den late icke plöja; så måste han i andene tigga och intet få.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Rådet uti ens mans hjerta är såsom djup vatten; men en förståndig kan märka, hvad han menar.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Månge menniskor varda fromme kallade; men ho skall finna en, den rättsliga from är?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 En rättfärdig, den i sine fromhet vandrar, hans barnom varder väl gångandes efter honom.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 En Konung, den på stolenom sitter till att döma, han förskingrar allt argt med sin ögon.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Ho kan säga: Jag är ren i mitt hjerta, och klar ifrå mina synder?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Mångahanda vigt och mått, både är Herranom en styggelse.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Man känner ock en dräng på hans väsende, om han from och redelig vara vill.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Ett hörande öra, och seende öga, Herren gör dem båda.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Älska icke sömn, att du icke skall fattig varda; låt din ögon vaken vara, så får du bröd nog.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Ondt, ondt säger man, då man hafver det; men då det borto är, så rosar man det.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Man finner guld och många perlor; men en förnuftig mun är ett ädla klenodium.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Tag honom sin kläde bort, som för en annan i borgan går, och panta honom för den okändas skull.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Stulet bröd smakar hvarjom och enom väl; men derefter skall honom munnen full varda med hvassa stenar.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Anslag bestå, då man förer dem med råd; och krig skall man med förnuft föra.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Var unbevarad med den som hemlighet uppenbarar, och med baktalare, och med falskom mun.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Den sinom fader och sine moder bannar, hans lykta skall utslockna midt i mörkret.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Det arf, der man allt för mycket hastar till det varder på sistone icke välsignadt.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Säg icke: Jag vill vedergälla det onda. Förbida Herran, han skall hjelpa dig.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Mångahanda vigt är Herranom en styggelse; och en falsk våg är icke god.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Hvars och ens gånger komma af Herranom; hvilken menniska förstår sin väg?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Det är menniskone en snara, lasta det helga, och sedan söka löfte.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 En vis Konung förskingrar de ogudaktiga, och låter gå hjulet öfver dem.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Herrans lykta är menniskones ande; han går igenom hela hjertat.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Fromhet och sannfärdighet bevara Konungen, och hans säte består genom fromhet.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Unga mäns starkhet är deras pris, och de gamlas grå hår är deras prydning.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Sår fördrifver det onda, och hela hjertans skada.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
