Ordspråksboken 19
1 En fattig man, den i sine fromhet vandrar, är bättre än en vrång man med sina läppar, den dock en dåre är.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Der man icke med förnuft handlar, der går det intet väl till; och den som snar är på fötterna, han stöter sig.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Ens menniskos galenskap förförer hans väg, att hans hjerta emot Herran vredgas.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Gods gör många vänner; men den fattige varder af sinom vännom förlåten.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Ett falskt vittne blifver icke ostraffadt; och den der lögn dristeliga talar, han skall icke undslippa.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Månge vakta uppå Förstans person; och alle äro dens vänner, som skänker gifver.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Den fattiga hata alle hans bröder, ja, ock hans vänner draga sig långt ifrå honom; och den som sig uppå ord förlåter, han får intet.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Den der klok är, han älskar sitt lif; och den förståndige finner godt.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Ett falskt vittne blifver icke ostraffadt; och den der lögn dristeliga talar, han skall förgås.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Dem galna höfves icke väl goda dagar, mycket mindre enom tjenare att råda öfver Förstar.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Den der tålig är, han är en klok menniska; och det är honom ärligit, att han odygd öfverse kan.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Konungens ogunst är såsom ens ungs lejons rytande; men hans gunst är såsom dagg på gräs.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 En galen son är sins faders sorg, och en trätosam qvinna ett stadigt drypande.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Hus och ägodelar ärfvas af föräldrom; men en förnuftig hustru kommer af Herranom.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Lathet hafver sömn med sig, och en fåfäng själ skall hunger lida.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Den som budet bevarar, han bevarar sitt lif; men den sin väg föraktar, han skall dö.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Den som förbarmar sig öfver den fattiga, han lånar Herranom; han skall vedergälla honom godt igen.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Tukta din son, medan något hopp är; men låt icke dina själ dragas till att döda honom;
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Ty stor harm kommer skada åstad; derföre låt honom lös, så kan du mer tukta honom.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hör råd, och tag vid tuktan, att du sedan må vis varda.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Mång anslag äro uti ens mans hjerta; men Herrans råd blifver beståndandes.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Menniskona pryder hennes välgerning; och en fattig man är bättre än en ljugare.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Herrans fruktan fordrar till lifs; och skall mätt varda, att intet ondt skall hemsöka henne.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Den late gömmer sina hand i barmen, och förer henne icke till munnen igen.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Slår man bespottaren, så blifver den fåkunnige vis; straffar man en förståndigan, så varder han förnuftig.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Den som fadren förlägger, och modrena fördrifver, han är ett skamligit och förbannadt barn.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Låt af, min son, att höra den tuktan, som förer ifrå förnuftig Iäro.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Ett vrångt vittne bespottar domen; och de ogudaktigas mun uppslukar orätthetena.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Bespottarom är straff beredt, och slag på de dårars rygg.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
