Ordspråksboken 17
1 En torr bete, der man låter sig med nöja, är bättre än ett fullt visthus med träto.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 En klok tjenare skall råda öfver snöplig barn, och skall utskifta arfvet emellan bröder.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Såsom elden pröfvar silfret, och ugnen guld, alltså pröfvar Herren hjertan.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 En ond menniska aktar uppå onda munnar, och en falsk menniska hörer gerna en skadelig tungo.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Den som den fattiga bespottar, han försmäder hans skapare; och den som gläder sig af annars ofärd, han skall icke ostraffad blifva.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 De gamlas krona äro barnabarn, och barnas ära äro deras fäder.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Det står icke en dåra väl att tala om hög ting, mycket mindre en Första, att han gerna ljuger.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Gåfva är en ädelsten; hvart man henne bär, så främjar hon väl.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Den som synd skyler, han förskaffar vänskap; men den som sakena röjer, han gör Förstar oens.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Ord förskräcka mer en förståndigan, än hundrade hugg en dåra.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Ett bittert hjerta söker efter att göra skada; men en grufvelig ängel skall komma öfver honom.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Bättre är möta en björn, den ungarna borttagne äro, än enom dåra i hans galenskap.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Den som vedergäller godt med ondo, af hans hus skall det onda icke återvända.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Begynnelse till träto är såsom ett vatten, det sig utskär; haf alltså du kif fördrag, förr än du der inmängd varder.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Den som den ogudaktiga dömer godan, och den som fördömer den rättfärdiga, de äro både Herranom en styggelse.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Hvad skall en dåre med penningar i handene, efter han icke hafver hjerta till att köpa vishet?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 En vän älskar alltid, och en broder varder rönt i nödene.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Det är en dåre, som handena räcker, och går i borgan för sin nästa.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Den som kif älskar, han älskar synd; och den sina dörr höga gör, han far efter olycko.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Ett vrångt hjerta finner intet godt; och den som en ond tungo hafver, han faller i olycko.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 En dåre gör sig sjelf sorg, och en dåras fader hafver ingen glädje.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Ett gladt hjerta gör lifvet lustigt; men ett bedröfvadt sinne uttorkar benen.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Den ogudaktige tager gerna hemliga gåfvor, till att böja rättsens väg.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 En förståndig man bär sig visliga åt; en dåre kastar ögonen hit och dit.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 En galen son är sins faders grämelse, och sine modets bedröfvelse, den honom födt hafver.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Det är icke godt att man oförrättar den rättfärdiga, eller att man slår Förstan, som rätt regerar.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 En förnumstig man hafver hof med sitt tal, och en förståndig man håller sin anda.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Om en dåre tigde, vorde han ock vis räknad, och förståndig, om han munnen tillhölle.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
