Ordspråksboken 13
1 En vis son låter fadren tukta sig; men en bespottare lyder icke straff.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Munsens frukt nyttjar man; men de föraktare tänka icke annat än vrånghet.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Den sin mun bevarar, han bevarar sitt lif; men den som sin mun orådeliga upplåter, han kommer i förskräckelse.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Den late begärar, och får dock intet; men de trefne få nog.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Den rättfärdige är lögnenes fiende; men den ogudaktiga skämmer, och försmäder.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Rättfärdighet bevarar den oskyldiga; men det ogudaktiga väsendet förer en till synd.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Mången är fattig i stor rikedom, och mången är rik i sinom fattigdom.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Med rikedom kan en hjelpa sitt lif; men en fattig man hörer icke straff.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 De rättfärdigas ljus gör gladsamma; men de ogudaktigas lykta skall utslockna.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Ibland de högmodiga är alltid träta; men vishet gör förnuftigt folk.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Rikedom varder liten, när man förslöser honom; men det man tillsammanhåller, det varder stort.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Det hopp, som fördröjes, gör ängslo i hjertat; men när det kommer, som man begärar, det är ett lifsträ.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Den som föraktar ordet, han förderfvar sig sjelf; men den som fruktar budet, han skall få frid.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Dens visas lära är en lefvandes källa, till att undvika dödsens snaro.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Ett godt råd bekommer väl; men de föraktares väg gör ondt.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 En kloker gör all ting med förnuft men en dåre utsprider dårskap.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Ett ogudaktigt bådskap bär ondt fram; men ett troget båd är helsosamt.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Den som tuktan låter fara, han hafver fattigdom och skam; den sig gerna straffa låter, han skall till äro komma.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 När det kommer, som man begärar, det gör hjertana godt; men den som flyr det onda, han är dem galnom en styggelse.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Den som med visom omgår, han varder vis; men den som de dårars stallbroder är, han får olycko.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Det onda följer syndarena efter; men dem rättfärdigom varder godt vedergullet.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Den gode skall hafva arfvingar intill barnabarn, men syndarens gods skall varda spardt till den rättfärdiga.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Mycken spis är uti de fattigas åker; men somliga församla med orätt.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Den sitt ris spar, han hatar sitt barn; men den som det kärt hafver, han näpser det i tid.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Den rättfärdige äter, att hans själ må mätt varda; men de ogudaktigas buk hafver aldrig nog.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
