< 4 Mosebok 10 >
1 Och Herren talade med Mose, och sade:
И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Gör dig två trummeter af tätt silfver, att du brukar dem till att kalla tillhopa menighetena, och när hären af stad skall.
Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 När man blås slätt med dem båda, skall församla sig till dig hela menigheten inför dörrena af vittnesbördsens tabernakel.
Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 När man slätt blås med enom, så skola höfvitsmännerna församla sig till dig; de öfverste öfver tusende i Israel.
Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 Men när I trummeten, så skola de lägren draga af stad, som ligga österut.
А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 Och när I trummeten annan gång, då skola de lägren draga af stad, som ligga söderut; förty, när de resa skola, så skolen I trummeta.
и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 Men när menigheten skall församlas, skolen I slätt blåsa, och icke trummeta.
А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 Och det blåsandet med trummeterna skola Prestens Aarons söner göra. Och det skall vara eder ett evigt sätt till edra efterkommande.
И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 När I dragen till någon strid uti edro lande emot edra fiendar, som strida på eder, så skolen I trummeta med trummeterna, att uppå eder skall tänkt varda för Herranom edrom Gud, och I mågen löste varda ifrån edra fiendar.
И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 Sammalunda ock, när I ären glade, på edra högtider och edra nymånader, skolen I blåsa med trummeterna öfver edor bränneoffer och tackoffer; att det skall vara eder till åminnelse för edrom Gud. Jag är Herren edar Gud.
И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 På tjugonde dagen i dem andra månadenom, i de andra årena, gaf molnskyn sig upp af vittnesbördsens tabernakel.
Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 Och Israels barn drogo i deras skarar utu Sinai öken; och molnskyn blef uti den öknene Paran.
И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 Och de förste drogo af stad, efter Herrans ord genom Mose;
Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 Nämliga det baneret af Juda barnas lägre drog först åstad med deras här; och öfver deras här var Nahesson, Amminadabs son.
Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Och öfver den hären af Isaschars barnas slägte var Nathaneel, Zuars son.
Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 Och öfver den hären af Sebulons barnas slägte var Eliab, Helons son.
А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 Då lade man tillsamman tabernaklet; och Gersons och Merari barn drogo åstad, och båro tabernaklet.
Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 Dernäst följde det baneret af Rubens lägre med deras här; och öfver deras här var Elizur, Sedeurs son.
После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Och öfver den hären af Simeons barnas slägte var Selumiel, ZuriSadai son.
Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 Och Eliasaph, Deguels son, öfver Gads barnas slägtes här.
А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 Så drogo ock de Kehatiter åstad, och båro helgedomen; och hine uppsatte tabernaklet tilldess denne kommo efter.
Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 Dernäst drog det baneret åstad af Ephraims barnas lägre med deras här; och öfver dem var Elisama, Ammihuds son.
После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Och Gamliel, Pedahzurs son, öfver den hären af Manasse barnas slägte.
Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 Och Abidan, Gideoni son, öfver den hären af BenJamins barnas slägte.
А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 Dernäst följde det baneret af Dans barnas lägre med deras här; och så voro all lägren uppe; och Ahieser, AmmiSadai son, var öfver deras här;
После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Och Pagiel, Ochrans son, öfver den hären af Assers barnas slägte;
Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 Och Ahira, Enans son, öfver den hären af Naphthali barnas slägte.
А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Så foro Israels barn med deras härar.
Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 Och Mose sade till sin svåger Hobab, Reguels son, af Midian: Vi drage till de rum, om hvilka Herren sagt hafver: Jag skall gifva eder dem; så kom nu med oss, vi vilje göra det bästa med dig; ty Herren hafver Israel godt tillsagt.
В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
30 Han svarade: Jag vill icke med eder, utan fara i mitt land till mina slägt.
Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 Han sade: Käre, öfvergif oss icke; förty du vetst hvar vi skole lägra oss i öknene, och skall vara vårt öga.
А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 Och om du far med oss, det goda, som Herren gör med oss, det vilje vi göra med dig.
И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 Så drogo de ifrå Herrans berg tre dagsresor; och Herrans förbunds ark drog för dem tre dagsresor, till att visa dem hvar de hvila skulle.
И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 Och Herrans molnsky var öfver dem om dagen, när de drogo utu lägret.
И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 Och när arken for, så sade Mose: Herre, statt upp, att dine fiender måga förströs; och de som dig hata, måga flyktige varda för dig.
И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 Och när han sattes ned, sade han: Kom igen, Herre, till de många Israels tusend.
А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.