Klagovisorna 5
1 Tänk uppå, Herre, huru oss går; skåda och se uppå vår smälek.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Vårt arf är främmandom till del vordet, och vår hus utländskom.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Vi äre faderlöse, och hafvom ingen fader våra mödrar äro såsom enkor.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Vattnet, som oss tillhörde, måste vi dricka för penningar, vår egen ved måste vi betala.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Tvång ligger oss på halsen, och om vi än trötte varda, så gifs oss dock ingen hvila.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Vi hafve måst gifva oss under Egypten och Assur, på det vi dock måtte få bröd, och äta oss mätta.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Våre fäder hafva syndat, och äro icke mer för handene, och vi måste deras missgerningar umgälla.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Tjenare äro rådande öfver oss, och ingen är, som oss utu deras hand förlossar.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Vi måste hemta vårt bröd med vår lifsfara för svärdena uti öknene.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Vår hud är förbränd såsom uti enom ugn, för den grufveliga hungren.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 De hafva skämt qvinnorna i Zion, och jungfrurna uti Juda städer.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Förstarna äro af dem upphängde, och de gamlas person hafver man intet ärat.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Ynglingarna hafva måst draga qvarnena, och de unge stupa under vedabördor.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 De gamle sitta intet mer i portarna, och ynglingar bruka intet mer strängaspel.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Vår hjertas glädje hafver en ända, vår dans är vänd uti klagogråt.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Af vårt hufvud är kronan fallen: Ack ve! att vi så syndat hafve!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Derföre är ock vårt hjerta bedröfvadt, och vår ögon förmörkrad;
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 För Zions bergs skull, att det så öde ligger, att räfvarna löpa deröfver.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Men du, Herre, som blifver evinnerliga, och din stol i evig tid;
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Hvi vill du så platt förgäta oss, och så länge platt öfvergifva oss?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Hemta oss, Herre, åter till dig, att vi måge komma hem igen; förnya våra dagar, lika som de fordom voro.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Ty du hafver förkastat oss, och är allt svårliga öfver oss förtörnad.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
