1 Mosebok 41
1 Och tu år derefter hade Pharao en dröm, såsom han hade ståndit vid älfvena,
Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
2 Och sett af älfvene uppstiga sju nöt skön och fet; och de gingo i goda bet.
ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 Sedan såg han annor sju nöt uppstiga af älfvene, vanskapeliga och magra; och gingo jemte de andra på strandene vid älfvena.
ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
4 Och de sju vanskapeliga och magra nöten åto upp de sju sköna och feta nöten. Då vaknade Pharao.
И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 Och han somnade åter, och åter drömde honom, och såg, att sju ax full och tjock växte på enom stjelk.
А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 Derefter såg han sju tunn förvissen ax uppgå.
ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 Och de sju magra axen uppslukte de sju stora och fulla axen. Då vaknade Pharao, och såg, att det var en dröm.
И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 Och då det vardt morgon, var hans ande bedröfvad; och skickade ut, och lät kalla alla spåmän i Egypten, och alla visa, och förtäljde dem sin dröm: Men der var ingen, som honom kunde uttyda för Pharao.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Då talade den öfverste skänken med Pharao, och sade: Jag kommer ihåg i dag mina synder.
Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Då Pharao var förtörnad på sina tjenare, och lade mig med den öfversta bakaren i fängelse, i hofmästarens hus;
Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 Då drömde oss bådom i ene natt, hvar sin dröm, hvars uttydning hvarjom för sig pågalt.
И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 Då var när oss en Ebreisk ung man, hofmästarens tjenare; honom förtäljde vi det, och han uttydde oss våra drömmar, hvarjom efter sinom dröm.
А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 Och som han oss uttydde, så är det gånget; ty jag är åter satt till mitt ämbete, och han är hängder.
И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Då sände Pharao bort, och lät kalla Joseph, och de hade honom utu fängslet. Och han lät raka sig, och förvandla sin kläder, och kom in till Pharao.
Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 Då sade Pharao till honom: Mig hafver drömt en dröm, och ingen är, som honom uttyder: Men jag hafver hört af dig sägas, att när du hörer en dröm, då uttyder du honom.
И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 Joseph svarade Pharao, och sade: Det står icke mig till; men Gud skall dock förkunna Pharao det godt är.
А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Pharao sade till Joseph: Mig drömde, jag stod på strandene vid älfvena,
Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 Och såg uppstiga af älfvene sju nöt, fet och skön, och de gingo i goda bet;
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 Och efter dem såg jag sju annor nöt uppstiga, tunn och fast vanskapeliga och magra; jag hafver icke i hela Egypten sett så vanskapeliga.
И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 Och de sju vanskapeliga och magra nöten åto upp de sju första feta nöten.
И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 Och då de hade ätit dem upp, syntes intet på dem, att de hade ätit dem, och voro vanskapeliga såsom tillförene. Då vaknade jag.
но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 Och såg åter i minom dröm sju ax vuxen på enom stjelk full och tjock.
После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
23 Derefter gingo upp sju torr ax tunn och förvissen.
И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 Och de sju tunna axen uppslöko de sju torra axen. Och jag hafver sagt det mina spåmän; men de kunna icke tyda mig det ut.
тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Joseph svarade Pharao: Båda drömmarne, Pharao, äro ens. Gud förkunnar Pharao, hvad han göra vill.
Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 De sju sköna nöten äro sju år, och de sju fulla axen äro ock de sju åren: Det är allt enahanda dröm.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 De sju magra nöten och vanskapeliga, som efter de andra uppstigna äro, äro sju år; och de sju magra och förvissnade axen skola vara sju hård år.
А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Det är nu det jag sagt hafver till Pharao, att Gud undervisar Pharao, hvad han göra vill.
Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Si, sju år varda kommande med stor ymnoghet i hela Egypti lande.
Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 Och efter dem varda sju hård år kommande, att man varder förgätandes all sådana ymnoghet i Egypti lande: Och den dyre tiden varder förtärandes landet;
А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Att man intet skall veta af den ymnoghetene i landena, för den dyra tidens skull, som efter kommer; förty han skall varda ganska svår.
Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 Men det Pharao hafver andra resona drömt betyder, att Gud skall sådant visserliga och snarliga göra.
А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Nu må Pharao se efter en förståndig och vis man, den han sätta må öfver Egypti land;
Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Och skaffa, att han förskickar ämbetsmän i landena, och taga den femte delen i Egypti lande i de sju rika åren.
Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 Och församle alla spisning af de goda åren, som komma skola, att de låta inkomma säd uti Pharaos kornhus till förråd i städerna, och förvara det:
Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
36 På det man finner landena spisning i de sju hårda åren, som komma skola öfver Egypti land; att landet icke förderfvas af hunger.
И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Det talet behagade Pharao och alla hans tjenare väl.
Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 Och Pharao sade till sina tjenare: Huru kunne vi finna en sådana man, som Guds Ande är uti?
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Och sade till Joseph: Efter Gud hafver allt sådant kundgjort dig, är ingen så klok och förståndig, som du.
Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Du skall vara öfver mitt hus, och efter dino orde skall allt mitt folk lydigt vara: Allena i mitt Konungsliga säte vill jag vara mer än du.
Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Och sade: Si, jag hafver satt dig öfver hela Egypti land.
Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
42 Och tog sin ring af sine hand, och gaf honom Joseph på sina hand, och klädde honom Joseph i hvitt silke, och hängde en guldkedjo på hans hals;
Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 Och lät honom sitta på den andra vagnen, och lät utropa honom: Denne är landsens fader: Och satte honom öfver hela Egypti land.
После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 Och Pharao sade till Joseph: Jag är Pharao; utan din vilja skall ingen, i hela Egypti lande, röra sin hand eller fot.
При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 Och kallade honom det hemligaste rådet; och gaf honom till hustru Asnath Potiphera dotter Prestens i On. Så for Joseph ut till att bese Egypti land.
И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Och han var tretio år gammal, då han stod för Pharao. Och for ut ifrå Pharao, och for omkring hela Egypti land.
Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 Och landet gjorde allt så i de sju rika åren.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Och församlade i de sju åren alla spisning i Egypti land, och läto det i städerna: Ehvad spisning som växte på markene vid hvar och en stad allt omkring, det läto de komma der in.
И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Så lade Joseph tillhopa sädena öfver måtto mycket, som sandkornen i hafvet, så att han vände igen att räkna; ty man kunde det icke räkna.
Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 Och Joseph vordo födde två söner, förra än den dyre tiden kom, hvilka honom födde Asnath Potiphera dotter Prestens i On.
А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Och kallade den första Manasse; förty, sade han, Gud hafver låtit mig förgäta alla mina olycko, och mins faders hus.
И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 Den andra kallade han Ephraim; förty, sade han, Gud hafver låtit mig växa till i mins eländes lande.
А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 Då nu de sju rika åren voro framliden i Egypten,
А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 Så begynte de sju hårda åren gå uppå, som Joseph hade omtalat. Och vardt en dyr tid i all land; men i hela Egypti lande var bröd.
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Då nu Egypti land ock led hunger, ropade folket till Pharao om bröd. Men Pharao sade till alla Egyptier: Går bort till Joseph, hvad han säger eder, det görer.
Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 När nu dyr tid var öfver allt landet, slog Joseph kornhusen upp allestäds, och sålde de Egyptier; förty som dyre tiden vardt ju längre ju större i landena.
(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 Och all land kommo till Egypten, till att köpa när Joseph; förty den dyre tiden fick öfverhandena i all land.
И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
