< Predikaren 7 >
1 Ett godt rykte är bättre än god salva, och dödsens dag bättre än födelsedagen.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Bättre är gå i sorgahus än i gästabådshus; uti det ena är alla menniskors ändalykt, och den lefvande lägger det uppå hjertat.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Sörja är bättre än le; ty genom sorg varder hjertat förbättradt.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 De visas hjerta är i sorgahuset, och dårars hjerta i glädjehuset.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Bättre är höra dens visas straff, än att höra dårars sång.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Ty dårars löje är såsom sprakande af törne under grytone; och det är ock fåfängelighet.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 En genvördig gör en visan oviljog, och förderfvar ett mildt hjerta.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Änden på ett ting är bättre än dess begynnelse; en tålig ande är bättre än en hög ande.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Var icke hastig till vrede; ty vreden hvilar uti ens dåras hjerta.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Säg icke: Hvad är det, att de förra dagar voro bättre än denne? Ty du frågar sådant icke visliga.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Vishet är god mild arfvedelen, och hjelper, att en kan glädja sig af solene.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Ty vishet beskärmar; penningar beskärma ock; men visheten gifver lif honom, som henne hafver.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Se på Guds verk; ty ho kan rätta det han gör krokot?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 I goda dagar var glad, och den onda dagen tag ock till godo; ty denna skapade Gud jemte den andra, att menniskan icke skall veta hvad tillkommande är.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Jag hafver allahanda sett i mine fåfängelighets tid: Det är en rättfärdig, och förgås i sine rättfärdighet; och det är en ogudaktig, som länge lefver i sine ondsko.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Var icke allt för mycket rättfärdig, ej heller för mycket vis, att du icke förderfvar dig.
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Var icke allt för mycket ogudaktig, och galnas icke, att du icke dör i otid.
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Det är godt att du detta fattar, och att du ock icke släpper det andra utu dina hand; ty den der Gud fruktar, han undkommer det allt.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Vishet stärker den visa, mer än tio väldige, som i stadenom äro.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Ty det är ingen menniska på jordene, som godt gör, och icke syndar.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Lägg ock icke på hjertat allt det man säger; på det du icke skall höra din tjenare banna dig.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Ty ditt hjerta vet, att du ock ofta androm bannat hafver.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Sådant allt hafver jag försökt visliga. Jag tänkte: Jag vill vara vis; men visheten kom långt ifrå mig.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Det är fjerran, hvad skall det varda? Och det är fast djupt, ho kan finnat?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Jag vände mitt hjerta till att förfara, och uppspörja, och uppsöka vishet och konst, till att förfara de ogudaktigas dårhet, och de galnas villfarelse;
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 Och fann, att en sådana qvinna, hvilkens hjerta är nät och snara, och hennes händer bojor äro, är bittrare än döden. Den Gudi täck är, han undkommer henne; men syndaren varder genom henne fången.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Si, det hafver jag funnit, säger Predikaren, hvart efter det andra, att jag måtte finna konst.
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Och min själ söker ännu, och hafver intet funnit. Ibland tusende hafver jag funnit en man; men ingen qvinno hafver jag funnit ibland alla.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Allena skåda härtill: Jag hafver funnit, att Gud hafver gjort menniskona rätta; men de söka många konster.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.