Zaburi 78
1 Watu wangu, sikieni mafundisho yangu, sikilizeni maneno ya kinywa changu.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Nitafungua kinywa changu katika mifano; nitaimba kuhusu mambo yaliyofichika yahusuyo yaliyopita.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Haya ni mambo ambayo tumeyasikia na kujifunza mambo ambayo mababu zetu wametuambia sisi. Hatutawaficha uzao wao.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Tutawaambia kizazi kijacho kuhusu sifa anazostahili Yahwe kwa matendo yake, nguvu zake, na maajabu ambayo ameyafanya.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Kwa kuwa yeye alianzisha agano la amri katika Yakobo na sheria maalumu katika Israeli. Yeye aliamuru mababu zetu kuwa walipaswa kuzifundisha kwa watoto wao.
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Aliamuru hivi ili kwamba kizazi kijacho kiweze kuzijua amri zake, ili wawafundishe wana ambao bado hawajazaliwa.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Kisha wangeweka tumaini lao katika Mungu na kutokusahau matendo yake bali wazishike amri zake.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Ndipo wasingekuwa kama mababu zao, ambao walikuwa wakaidi na wenye uasi, kizazi ambacho mioyo yao haikuwa kamilifu, na ambao roho zao hazikuwa na nia thabiti na aminifu kwa Mungu.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Waefraimu walikuwa na silaha na upinde, lakini walikimbia siku ya vita.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Hawakutunza agano na Mungu, na walikataa kutii sheria yake.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Walisahau matendo yake, mambo ya ajabu ambayo yeye amewaonesha wao.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Walisahau mambo ya ajabu aliyofayafanya machoni pa mababu zao katika nchi ya Misri, katika ardhi ya Soani.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Aliigawa bahari na akawaongoza katikati ya bahari; aliyafanya maji yasimame kama kuta.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Wakati wa mchana aliwaongoza kwa wingu na usiku wote kwa nuru ya moto.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Alipasua miamba jangwani, na aliwapa maji mengi, ya kutosha kujaza vina virefu vya bahari.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Alifanya maporomoko ya maji kutiririka tokea mwambani na aliyafanya maji yatiririke kama mito.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Lakini bado waliendelea kutenda dhambi dhidi yake, wakiasi dhidi ya Aliye Juu katika jangwa.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Walimjaribu Mungu mioyoni mwao kwa kuomba chakula cha kuwatosheleza hamu zao.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Waliongea dhidi ya Mungu; walisema, “Kweli Mungu anaweza kuweka meza ya chakula kwa ajili yetu jangwani?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Tazama, wakati alipoupiga mwamba, maji yalibubujika, mito ikafurika. Lakini anaweza kutoa mkate tena? Ataweza kuleta nyama kwa watu wake?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Yahwe aliposikia haya, alikasirika; moto wake uliwaka dhidi ya Yakobo, hasira yake ikamshambulia Israeli,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 kwa sababu hawakumwamini Mungu na hawakuamini katika wokovu wake.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Lakini yeye bado aliziamuru mbingu juu na kufungua milango ya mbingu.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Aliwanyeshea mana ili wale, na aliwapa nafaka kutoka mbinguni.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Watu walikula mikate ya malaika. Aliwatumia chakula kingi.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Alisababisha upepo wa mashariki kupiga mawinguni, na kwa uweza wake aliuongoza upepo wa kusini.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Aliwanyeshea nyama kama mavumbi, na ndege kama wingi wa mchanga wa baharini.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Walianguka katikati ya kambi yao, na maeneo yote karibu na hema zao.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Hivyo walikula na walishiba. Maana aliwapa kile walichokitamani sana.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Lakini walikuwa bado hawajatosheka; chakula chao kilikuwa bado kinywani mwao.
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Ndipo hasira ya Mungu iliwashambulia na kuwaua wenye nguvu kati yao. Aliwaangusha chini vijana wa Israeli.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Licha ya hili, waliendelea kutenda dhambi na hawakuyaamini matendo yake ya ajabu.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Hivyo Mungu alizikatisha siku zao; miaka yao ilijawa na hofu.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Wakati wowote Mungu alipowataabisha, nao waligeuka na kumtafuta yeye kwa bidii.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Walikumbuka kuwa Mungu alikuwa mwamba wao na kuwa Mungu Aliye Juu Sana alikuwa mwokozi wao.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Lakini walimsifia tu kwa vinywa vyao na kumdanganya kwa maneno yao.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Maana mioyo yao haikuwa thabiti kwake, na hawakuwa waaminifu kwa agano lake.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Lakini yeye, kwa kuwa alikuwa alikuwa na huruma, aliwasamehe uovu wao na hakuwaangamiza. Ndiyo, wakati mwingi aliizuia hasira yake na hakuionesha ghadhabu yake yote.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Alikumbuka kuwa waliumbwa kwa mwili, upepo ambao hupita nao haurudi.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Mara ngapi wameasi dhidi yake jangwani na kumuhuzunisha nyikani!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Tena na tena walimjaribu Mungu na wakamtilia mashaka Mtakatifu wa Israeli.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Hawakufikiria kuhusu uweza wake, jinsi alivyo waokoa dhidi ya adui
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 alipofanya ishara za kutisha katika Misri na maajabu yake katika konde la Soani.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Aligeuza mito ya Wamisri kuwa damu ili wasipate kunywa kutoka katika vijito vyao.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Alituma makundi ya inzi yaliyowavamia na vyura ambao walisambaa katika nchi yao.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Aliwapa mazao yao panzi na kazi yao nzige.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Aliiharibu mizabibu yao kwa mvua ya mawe na miti ya mikuyu kwa mvua ya mawe zaidi.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Aliinyeshea mifugo yao mvua ya mawe na alirusha radi ya umeme ikapiga mifugo yao. Ukali wa hasira yake ulielekea dhidi yao.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Alituma gadhabu, uchungu na taabu kama wakala aletaye maafa.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Aliifanyia njia hasira yake; hakuwakinga dhidi ya kifo bali aliwakabidhi kwa pigo.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Aliwaua wazaliwa wote wa kwanza katika Misri, wazaliwa wa kwanza wa nguvu zao katika mahema ya Hamu.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Aliwaongoza nje watu wake mwenyewe kama kondoo na aliwaelekeza kupitia jangwani kama kundi.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Aliwaongoza salama na pasipo na woga, lakini bahari iliwaelemea adui zao.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Kisha aliwaleta mpaka wa nchi yake takatifu, kwenye mlima huu ambao aliutwaa kwa mkono wake wa kuume.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Aliwafukuza mataifa mbele yao na akawapa urithi wao. Aliwakalisha makabila ya Israeli katika mahema yao.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Lakini bado walimjaribu na walimkaidi Mungu Aliye Juu na hawakushika amri zake takatifu.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Hawakuwa waaminifu na walienenda katika hila kama baba zao; walikuwa sio wa kutegemewa kama upinde mbovu.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Kwa maana walimkasirisha kwa mahali pao pa juu na walimgadhabisha hata akawa na hasira ya wivu kwa miungu yao.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Mungu aliposikia hili, alikasirika na alimkataa kabisa Israeli.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Alipaacha patakatifu pa Shilo, na hema alikoishi kati ya watu.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Aliruhusu nguvu zake kutekwa na kuutoa utukufu wake mkononi mwa adui.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Aliukabidhi upanga watu wake, na aliukasirikia urithi wake.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Moto uliwavamia vijana wao wa kiume, na vijana wao wa kike hawakuwa na nyimbo za harusi.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Makuhani wao waliangushwa kwa upanga, na wajane wao hawakulia.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Kisha Bwana aliamshwa kama aliyetoka usingizini, kama shujaa apigaye kelele kwa sababu ya mvinyo.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Aliwarudisha adui zake nyuma; aliwaweka kwenye aibu ya milele.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Aliikataa hema ya Yusufu, na hakulichagua kabila la Efraimu.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Alilichagua kabila la Yuda na Mlima Sayuni aliyoupenda.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Alipajenga patakatifu pake kama mbinguni, na kama nchi aliyoiimarisha milele.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Alimchagua Daudi, mtumishi wake, alimchukua kutoka zizi la kondoo.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Alimtoa kutoka katika kufuata kondoo pamoja na wana wao, na kumweka kuwa mchungaji wa Yakobo, watu wake, na Israeli, urithi wake.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Daudi aliwachunga kwa uadilifu wa moyo wake, naye aliwaongoza kwa ujuzi wa mikono yake.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
