Mithali 31
1 Maneno ya mfalme Lemueli - mausia aliyofundishwa na mama yake.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 Mwanangu nini? Na ni nini mwana wa tumbo langu? Na ni nini mwana wa nadhiri zangu?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Nguvu zako usiwape wanawake; au wenye kuharibu wafalme njia zako.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Lemueli, kunywa divai, siyo kwa ajili ya wafalme, wala kwa watawala kuuliza, “kileo kikali kiko wapi?”
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Kwa sababu kama watakunywa, watasahau sheria ni nini, na kupotosha haki za wote walioonewa.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Wape kileo kikali watu wanaopotea na mvinyo kwa wale wenye kutaabika kwa uchungu.
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Atakunywa na kusahau umasikini wake na hataikumbuka taabu yake.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Ongea kwa ajili yao wasioweza kuongea, kwa madai ya wote wanaopotea.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Ongea na uhukumu kwa vipimo vya haki na utetee dai la masikini na watu wahitaji.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Mke hodari ni nani anaweza kumpata? Thamani yake ni zaidi kuliko vito.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Moyo wa mume wake humwamini, na hatakuwa masikini.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Humtendea mambo mema na wala si mabaya siku zote za maisha yake.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Huchagua sufu na kitani, na hufanya kazi yake ya mikono kwa furaha.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Yupo kama meli za wafanyabiashara; huleta chakula chake kutoka mbali.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Huamka wakati wa usiku na kuwapa chakula watu wa kaya yake, na kugawa kazi kwa watumishi wake wa kike.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Hulifikiria shamba na kulinunua, kwa tunda la mikono yake hupanda shamba la mizabibu.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Yeye mwenyewe hujivika nguvu na kuimarisha mikono yake.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Huangalia ni kipi kitaleta faida nzuri kwake; usiku wote taa yake haizimishwi.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Mikono yake huiweka kwenye mpini wa kisokotea nyuzi na hushikilia kisokotea nyuzi.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Mkono wake huwafikia watu masikini; mikono yake huwafikia watu wahitaji.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Haogopi theluji kwa ajili ya kaya yake, kwa maana nyumba yake yote imevika kwa nguo nyekundu.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Hutengeneza matandiko ya kitanda chake, na huvaa nguo za kitani ya dhambarau safi.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Mume wake anajulikana malangoni, anapoketi na wazee wa nchi.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Hutengeneza mavazi ya kitani na kuyauza, na naleta mishipi kwa wafanyabiashara.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Amevaa nguvu na heshima, na wakati ujao huucheka.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Anafumbua kinywa chake kwa hekima na sheria ya ukarimu ipo kwenye ulimi wake.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Huangalia njia za nyumba yake na hawezi kula mkate wa uvivu.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Watoto wake huinuka na kumwita heri na mume wake humsifia, akisema,
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 “Wanawake wengi wamefanya vizuri, lakini wewe umewapita wote.”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Madaha ni udanganyifu, uzuri ni ubatili; bali mwanamke amchaye Yehova, atasifiwa.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Mpeni tunda la mikono yake na kazi zake zimsifu katika malango.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
