Mithali 23
1 Unapoketi kula pamoja na mtawala, angalia kwa uangalifu kilichopo mbele yako,
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 na kama ni mtu unayependa kula chakula sana weka kisu kooni.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Usitamani vinono vyake maana ni chakula cha uongo.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Usifanye kazi sana ili kupata mali; uwe na busara ya kutosha ili ujue wakati wa kuacha.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Je utaruhusu macho yako yaangaze juu yake? Itaondoka, maana itawaa mabawa kama tai na kuruka angani.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Usile chakula cha yule mwenye jicho baya- na usiwe na shauku ya vinono vyake,
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 maana ni mtu mwenye kuhesabu gharama ya chakula. “Kula na kunywa!” anakuambia, lakini moyo wake haupo pamoja nawe.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Utatapika kiasi kidogo ulichokula na utakuwa umepoteza sifa zako njema.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Usiongee katika usikivu wa mpumbavu, maana atadharau hekima ya maneno yako.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Usihamishe jiwe la mpaka wa kale au kunyang'anya mashamba ya yatima,
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 maana Mkombozi wao ni imara na atatetea kesi yao dhidi yako.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Elekeza moyo wako katika mafundisho na masikio yako kwenye maneno ya maarifa.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Usizuie kuadilisha mtoto, maana ukimchapa kwa fimbo, hatakufa.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Mwanangu, kama moyo wako una busara, basi moyo wangu utafurahi pia;
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 sehemu zangu ndani kabisa zitafurahi sana midomo yako inaponena haki.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Usiruhusu moyo wako kuwahusudu wenye dhambi, lakini endelea kumcha Yehova siku zote.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Hakika tumaini lako halitaondolewa na siku zako za hapo baadaye.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Sikia- wewe! - mwanangu, na uwe mwenye busara na uelekeze moyo wako katika njia.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Usishirikiane pamoja na walevi, au pamoja na walaji wa nyama walafi,
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 maana mlevi na mlafi wanakuwa masikini na usingizi utawavika kwa matambara.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Msikilize baba yako ambaye alikuzaa na usimdharau mama yako wakati akiwa mzee.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Inunue kweli, lakini usiiuze; nunua hekima, nidhamu, na ufahamu.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Baba yake mwenye haki atafurahia sana, na yule amzaaye mtoto mwenye busara atamfurahia.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Mfurahishe baba yako na mama yako na yule aliyekuzaa afurahie.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Mwanangu, nipe moyo wako na macho yako yachunguze njia zangu.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Maana malaya ni shimo refu, na mke wa mume mwingine ni kisima chembamba.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Anavizia kama mnyang'anyi na huongeza idadi ya wadanganyifu miongoni mwa wanadamu.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Nani mwenye taabu? Nani mwenye huzuni? Nani mwenye mapigano? Nani mwenye malalamiko? Nani mwenye majeraha bila sababu? Nani mwenye macho mekundu?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Ni wale ambao huzengea kwenye mvinyo, wale wanaojaribu kuchanganya mvinyo.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Usiutazame mvinyo ukiwa mwekundu, wakati unametameta kwenye kikombe na kutelemka kwa uraini.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Mwisho wake unauma kama nyoka na sumu yake kama kifutu.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Macho yako yataona vitu vigeni na moyo wako utatamka vitu vya ukaidi.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Utakuwa kama anayelala kwenye bahari au anayelala juu ya mlingoti. “
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Wamenipiga,” utasema, “lakini sikuumia. Wamenichapa, lakini sikuwa na hisia. Nitaamka lini? Nitatafuta kinywaji kingine.”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
