Mithali 22
1 Jina jema huchaguliwa dhidi ya utajiri mwingi na fadhila ni bora kuliko fedha na dhahabu.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Watu matajiri na masikini wanafanana katika hili - Yehova ni muumba wao wote.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Mtu mwenye hekima huiona taabu na kujificha mwenyewe, bali mjinga huendelea mbele na huumia kwa ajili yake.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Thawabu ya unyenyekevu na kumcha Yehova ni utajiri, heshima na uzima.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Miiba na mitego hulala katika njia ya wakaidi; yeye anayelinda maisha yake atakuwa mbali navyo.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Mfundishe mtoto njia inayompasa na wakati akiwa mzee hatayaacha mafundisho hayo.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Watu matajiri huwatawala watu masikini na mwenye kukopa ni mtumwa wa yule anayekopesha.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Yule anayepanda udhalimu atavuna taabu na fimbo ya hasira yake itanyauka.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Mwenye jicho la ukarimu atabarikiwa, maana anashiriki mkate wake pamoja na masikini.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Mfukuze mbali mwenye dhihaka, na ugomvi utaondoka, mashindano na matukano yatakoma.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Anayependa moyo safi na mwenye maneno ya neema, atakuwa rafiki yake mfalme.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Macho ya Yehova huyaangalia maarifa, bali huyapindua maneno ya wadanganyifu.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Mtu mvivu husema, “Kuna simba mtaani! Nitauwawa sehemu za njia.”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Kinywa cha malaya ni shimo lenye kina kirefu; hasira ya Yehova huchochewa dhidi ya yule anayetumbukia ndani yake.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Upumbavu umefungwa katika moyo wa mtoto, lakini marudi ya fimbo huutoa.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Anayewanyanyasa watu masikini ili kuongeza mali yake, au kuwapa matajiri, atakuwa masikini.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Tega sikio lako na usikilize maneno ya wenye busara na utumia moyo wako katika maarifa yangu,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 maana itakuwa furaha kwako kama utayaweka ndani yako, kama yote yatakuwa katika midomo yako.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Basi tumaini lako liwe kwa Yehova, ninayafundisha kwako leo- hata kwako.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Sijakuandikia wewe misemo thelathini ya mafundisho na maarifa,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 kwa kukufundisha kweli katika maneno haya yenye uaminifu, ili uwe na majibu yenye kutegemewa kwa waliokutuma?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Usimwibie masikini kwa sababu ni masikini, au kumponda kwenye lango,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 maana Yehova ataitetea kesi yao, na atawaibia uzima wale waliowaibia masikini.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Usifanye urafiki na mtu mwenye kutawaliwa na hasira na wala usiambatane pamoja na mwenye hasira kali,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 au utajifunza njia zake na utakuwa chambo kwa nafsi yako.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Usiwe miongoni mwao wapigao mikono, mwenye kuahidi madeni.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Kama umekosa njia za kulipa, nini kitaweza kuzuia mtu kuchukua kitanda chako chini yako?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Usiondoe jiwe la mpaka la wahenga ambalo baba zako wameweka.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Je umemwona mtu aliyeuwawa kwenye kazi yake? Atasimama mbele ya wafalme; hatasimama mbele ya watu wa kawaida.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
