< Mithali 17 >
1 Ni bora kuwa na utulivu pamoja chembe za mkate kuliko nyumba yenye sherehe nyingi pamoja na ugomvi.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Mtumishi mwenye busara atatawala juu ya mwana atendaye kwa aibu na atashiriki urithi kama mmoja wa ndugu.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Kalibu ni kwa fedha na tanuu ni kwa dhahabu, bali Yehova huisafisha mioyo.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Mtu atendaye mabaya huwasikiliza wale wanaosema maovu; muongo anausikivu kwa wale wanaosema mambo mabaya.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Mwenye kumdhihaki masikini humtukana Muumba wake na anayefurahia msiba hatakosa adhabu.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Wajukuu ni taji ya wazee na wazazi huleta heshima kwa watoto wao.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Hotuba ya ushawishi haifai kwa mpumbavu; kidogo zaidi midomo ya uongo inafaa kwa ufalme.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Rushwa ni kama jiwe la kiini macho kwa yule ambaye atoaye; yeye anayeiacha, hufanikiwa.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Anayesamehe kosa hutafuta upendo, bali yeye anayerudia jambo huwatenganisha marafiki wa karibu.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Karipio hupenya ndani ya mtu mwenye ufahamu kuliko mapigo mamia kwenda kwa mpumbavu.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Mtu mbaya hutafuta uasi tu, hivyo mjumbe katiri atatumwa dhidi yake.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Ni bora kukutana na dubu aliyeporwa watoto wake kuliko kukutana na mpumbavu katika upumbavu wake.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Mtu anaporudisha mabaya badala ya mema, mabaya hayatatoka katika nyumba yake.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Mwanzo wa mafarakano ni kama mtu anayefungulia maji kila mahali, hivyo ondoka kwenye mabishano kabla ya kutokea.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Yeye ambaye huwaachilia watu waovu au kuwalaumu wale wanaotenda haki - watu hawa wote ni chukizo kwa Yehova.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Kwa nini mpumbavu alipe fedha kwa kujifunza hekima, wakati hana uwezo wa kujifunza?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Rafiki hupenda kwa nyakati zote na ndugu amezaliwa kwa ajili ya nyakati za taabu.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Mtu asiyekuwa na akili hufanya ahadi zenye mashariti na kuanza kuwajibika kwa madeni ya jirani yake.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Apendaye mafarakano anapenda dhambi; ambaye hutengeneza kizingiti kirefu sana kwenye mlango wake husababisha kuvunjia kwa mifupa.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Mtu mwenye moyo wa udanganyifu hapati chochote ambacho ni chema; na mwenye ulimi wa ukaidi huanguka kwenye janga.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Mzazi wa mpumbavu huleta majonzi kwake mwenyewe; baba wa mpumbavu hana furaha.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Moyo mchangamfu ni dawa njema, bali roho iliyopondeka hukausha mifupa.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Mtu mwovu hukubali rushwa ya siri ili kupotosha njia za haki.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Mwenye ufahamu huelekeza uso wake kwenye hekima, bali macho ya mpumbavu huelekea ncha za dunia.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Mwana mpumbavu ni huzuni kwa baba yake na uchungu kwa mwanamke aliyemzaa.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Pia, si vizuri kumwadhibu mwenye kutenda haki; wala si vema kuwachapa mjeledi watu waadilifu wenye ukamilifu.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Mwenye maarifa hutumia maneno machache na mwenye ufahamu ni mtulivu.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Hata mpumbavu hudhaniwa kuwa na busara kama akikaa kimya; wakati anapokaa amefunga kinywa chake, anafikiriwa kuwa na akili.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.