Mithali 16
1 Mipango ya moyo ni ya mtu, bali Yehova hutoa jawabu kutoka kwenye ulimi wake.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Njia zote za mtu ni safi kwenye macho yake mwenyewe, bali Yehova huipima mioyo.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Kabidhi kwa Yehova kazi zako zote na mipango yako itafanikiwa.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Yehova alifanya kila kitu kwa kusudi lake, hata waovu kwa ajili ya siku ya taabu.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Yehova anamchukia kila mtu mwenye moyo wa majivuno, ingawa wanasimama imara, hawakosi kupata adhabu.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Kwa agano la uaminifu na udhamini uovu husafishwa na kwa kumcha Yehova watu hujitenga na ubaya.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Njia za mtu zinapompendeza Yehova, huwafanya hata adui zake huyo mtu wawe na amani naye.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Bora kitu kidogo pamoja na haki, kuliko mapato makubwa pamoja na udhalimu.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Katika moyo wake mtu hunuia njia yake, bali Yehova huziongoza hatua zake.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Mshauri yupo katika midimo ya mfalme, katika hukumu kinywa chake hakisemi kwa udanganyifu.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Vipimo vya kweli hutoka kwa Yehova; uzito wote kwenye gunia ni kazi yake.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Wafalme wanapofanya mambo maovu, hicho ni kitu cha kudharauliwa, kwa maana utawala huimarishwa kwa kutenda haki.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Mfalme hufurahia midomo ambayo husema haki na anampenda mwenye kusema waziwazi.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Hasira ya mfalme ni mjumbe wa mauti lakini mtu mwenye busara atajaribu kutuliza hasira yake.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Katika nuru ya uso wa mfalme ni uzima na fadhila yake ni kama wingu linaloleta mvua ya masika.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Ni bora kiasi gani kupata hekima kuliko dhahabu. Kuchagua kupata ufahamu ni zaidi kuliko fedha.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Njia kuu ya watu waadilifu hujitenga na ubaya; mwenye kuyahifadhi maisha yake huilinda njia yake.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Kiburi hutangulia kabla ya uharibifu na moyo wa kujivuna kabla ya maangamizi.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Ni bora kunyenyekea miongoni mwa watu masikini kuliko kugawana ngawira pamoja watu wenye kiburi.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Mwenye kutafakari yaliyofundishwa hupata kilicho chema na wenye kumtumaini Yehova watafurahi.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Mwenye hekima moyoni anaitwa ufuhamu na utamu wa hotuba huongeza uwezo wa kufundisha.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Ufahamu ni chemchemi ya uzima kwake ambaye nayo, bali adhabu ya wapumbavu ni upumbavu wao.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Moyo wa mtu mwenye hekima hutoa busara katika kinywa chake na huongeza ushawishi katika midomo yake.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Maneno yenye kufaa ni sega la asali -matamu kwenye nafsi na huponya mifupa.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Kuna njia ambayo huonekana sawa kwa mtu, bali mwisho wake ni njia ya mauti.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Hamu ya kibarua humfanyia kazi; njaa yake humsihi kuendelea.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Mtu duni huchimba madhara na usemi wake ni kama moto unaounguza.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Mtu mkaidi huchochea mafarakano na umbeya huwafarakanisha marafiki.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Mtu wa vurugu humdanganya jirani yake na kumwongoza kwenye mapito ambayo si mema.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Yule anayekonyeza kwa jicho anapanga njama za mambo ya ukaidi; wenye kuandama midomo yao watapitisha mabaya.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Mvi ni taji ya utukufu; hupatikana kwa kuishi katika njia ya haki.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Ni bora kukawia kuwa na hasira kuliko kuwa shujaa na mwenye kutawala roho yake ni imara zaidi kuliko yule anayeuteka mji.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Kura hurushwa kwenye mkunjo, bali maamuzi hutoka kwa Yehova.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
