Mithali 13
1 Mwana mwenye hekima husikia mafundisho ya baba yake, bali mwenye dhihaka hatasikiliza karipio.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Mtu hufurahia vitu vizuri kutokana na matunda ya kinywa chake, bali hamu ya wadanganyifu ni jeuri.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Yeye anayelinda kinywa chake huyalinda maisha, bali anayefumbua sana midomo yake atajiangamiza mwenyewe.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Hamu ya watu wavivu ni uchu lakini hawapati kitu, bali hamu ya watu wenye bidii hutoshelezwa sana.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Atendaye haki huchukia uongo, bali mtu mwovu hukinzana mwenyewe, na kufanya ya kuaibisha.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Wenye haki huwalinda wale ambao ni wakamilifu katika mapito yao, bali uovu huwaangusha wale watendao dhambi.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Kuna mtu ambaye hujitajirisha mwenyewe, lakini hana chochote na kuna mtu ambaye hutoa kila kitu, bado ni tajiri kweli.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Mtu tajiri anaweza kufidia maisha yake kwa mali zake, bali mtu masikini hatapokea kitisho cha aina hiyo.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Mwanga wa mtu atendaye haki hufurahia, bali taa ya waovu itazimika.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Kiburi huzaa mafarakano, bali kwa wale wasikiao shauri jema kuna hekima.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Penye majivuno mengi utajiri hufifia, bali yeye apataye pesa kwa kufanya kazi kwa mkono wake pesa zake zitaongezeka.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Tumaini linapoachwa, huvunja moyo, bali kukamilishwa kwa shauku ni mti wa uzima.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Yule ambaye anadharau fundisho bado atakuwa chini ya utawala wake, bali yeye ambaye anaheshimu amri atapewa thawabu.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Mafundisho ya mtu mwenye hekima ni chemchemi ya uzima, yanakuondoa kutoka kwenye mitego ya mauti.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Busara njema huleta fadhila, bali njia ya wadanganyifu haina mwisho.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Watu wenye busara hutenda kwa maarifa kwa kila uamuzi, bali mpumbavu huonyesha upuuzi wake.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Mjumbe mbaya huangukia kwenye shida, bali balozi mwaminifu huleta upatanisho.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Yeye ambaye hupuuza kurudiwa atapata umasikini na aibu, bali heshima itamjia yeye ambaye hujifunza kutokana na masahihisho.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Shauku iliyotambuliwa ni tamu kwa hamu, bali wapumbavu huchukia kuacha uovu.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Tembea pamoja na watu wenye hekima nawe utakuwa na hekima, bali rafiki wa wapumbavu atateseka.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Maafa huwakimbilia wenye dhambi, bali wale watendao haki hupewa thawabu kwa mema.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Mtu mwema huacha urithi kwa wajukuu wake, bali mali ya mwenye dhambi huwekwa akiba kwa yule atendaye haki.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Shamba la masikini lisilolimwa linaweza huzalisha chakula kingi, bali huchukuliwa kwa udhalimu.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Yeye ambaye hamrudi mwanawe humchukia, bali yule anayempenda mwanawe humjali kwa kumwadibisha.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Yeye atendaye haki hula hadi kutosheleza hamu yake bali tumbo la mwovu linanjaa daima.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
