Ayubu 4
1 Kisha Elifazi Mtemani akajibu na kusema,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Kama mtu yeyote akijaribu kuzungumza na wewe, je utakosa ustahimilivu? Lakini ni nani anaweza kujizuia asizungumze?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Tazama, wewe umewafunza wengi; wewe imeipa nguvu mikono iliyokuwa dhaifu.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Maneno yako yamemsaidia yeye mwanamme aliyekuwa anaanguka; wewe umeyaimarisha magoti dhaifu.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Lakini sasa matatizo yamekuja kwako, na wewe umechoka; yanakugusa wewe, na wewe umetatizika.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Je si hofu yako imani yako, na ukamilifu wa njia zako tumaini lako?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Tafakari juu ya hili, tafadhari: ni nani aliyeangamia akiwa hana kosa? Au ni lini watu wakamilifu walikatiliwa mbali?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Kutokana na vile nilivyoona, wale walimao uovu na kupanda taabu huvuna hayo.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Kwa pumzi ya Mungu huangamia; kwa mlipuko wa hasira zake huteketea.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Kuunguruma kwa simba, sauti ya simba mkali, meno ya simba wadogo - yamevunjika.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Simba mzee huangamia kwa kukosa wahanga; watoto wa simba jike wametawanyiko kila mahali.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Sasa nililetewa kwangu jambo fulani kisiri, na sikio langu likapokea uvumi kuhusu hilo.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Kisha yakaja mawazo kupitia ndoto wakati wa usiku, wakati uwaangukiwapo usingizi mzito watu.
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Ilikuwa usiku wakati nilipopatwa hofu na kutetemeka, na mifupa yangu yote ikatikisika.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Kisha nafsi ikapita mbele ya uso wangu, na nywele zangu za mwili zilisimama.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Nafsi ilisimama kimya, lakini sikuweza kupambanua sura yake. Umbo lilikuwa mbele ya macho yangu; kulikuwa kimya, nami nikasikia sauti ikisema,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 “Je binadamu anaweza kuwa mwenye haki zaidi kuliko Mungu? Je mtu anaweza kuwa msafi zaidi kuliko muumba wake?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Tazama, kama Mungu hawaamini watumishi wake; kama hulaumu upumbavu wa malaika zake,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 je si zaidi sana ukweli huu kwa wale waishio katika nyumba za udongo, ambao misingi yao ipo katika vumbi, wale waliopondwa mbele ya nondo?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Kati ya asubuhi na jioni wameangamizwa; wameangamia milele wala bila yeyote kuwatambua.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Je kamba za hema yao hazikung'olewa kati yao? Wanakufa; wanakufa bila hekima.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
