Zaburi 137

1 Kando ya mito ya Babeli tuliketi, tukaomboleza tulipokumbuka Sayuni.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Kwenye miti ya huko tulitundika vinubi vyetu,

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 kwa maana huko hao waliotuteka walitaka tuwaimbie nyimbo, watesi wetu walidai nyimbo za furaha; walisema, “Tuimbieni wimbo mmoja kati ya nyimbo za Sayuni!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Tutaimbaje nyimbo za Bwana, tukiwa nchi ya kigeni?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Nikikusahau wewe, ee Yerusalemu, basi mkono wangu wa kuume na usahau ujuzi wake.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Ulimi wangu ushikamane na kaakaa la kinywa changu kama sitakukumbuka wewe, kama nisipokufikiri Yerusalemu kuwa furaha yangu kubwa.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Kumbuka, Ee Bwana, walichokifanya Waedomu, siku ile Yerusalemu ilipoanguka. Walisema, “Bomoa, Bomoa mpaka kwenye misingi yake!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Ee binti Babeli, uliyehukumiwa kuangamizwa, heri yeye atakayekulipiza wewe kwa yale uliyotutenda sisi:

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 yeye ambaye atawakamata watoto wako wachanga na kuwaponda juu ya miamba.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!