Mithali 20
1 Mvinyo ni mdhihaki na kileo ni mgomvi; yeyote apotoshwaye navyo hana hekima.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Ghadhabu ya mfalme ni kama ngurumo ya simba; yeye amkasirishaye hupoteza uhai wake.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Ni kwa heshima ya mtu kujitenga ugomvi, bali kila mpumbavu ni mwepesi kugombana.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Mvivu halimi kwa majira; kwa hiyo wakati wa mavuno hutazama lakini hapati chochote.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Makusudi ya moyo wa mwanadamu ni maji yenye kina, lakini mtu mwenye ufahamu huyachota.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Watu wengi hujidai kuwa na upendo usiokoma, bali mtu mwaminifu ni nani awezaye kumpata?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Mtu mwenye haki huishi maisha yasiyo na lawama, wamebarikiwa watoto wake baada yake.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Wakati mfalme aketipo katika kiti chake cha enzi kuhukumu, hupepeta ubaya wote kwa macho yake.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Ni nani awezaye kusema, “Nimeuweka moyo wangu safi; mimi ni safi na sina dhambi?”
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Mawe ya kupimia yaliyo tofauti na vipimo tofauti, Bwana huchukia vyote viwili.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Hata mtoto hujulikana kwa matendo yake, kama tabia yake ni safi na adili.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Masikio yasikiayo na macho yaonayo, Bwana ndiye alivifanya vyote viwili.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Usiupende usingizi la sivyo utakuwa maskini, uwe macho nawe utakuwa na chakula cha akiba.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 “Haifai, haifai!” asema mnunuzi, kisha huondoka akijisifia ununuzi wake.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Dhahabu kunayo, na marijani kwa wingi, lakini midomo inenayo maarifa ni kito cha thamani kilicho adimu.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Chukua vazi la yule awekaye dhamana kwa ajili ya mgeni; lishikilie iwe dhamana kama anafanya hivyo kwa ajili ya mwanamke mpotovu.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Chakula kilichopatikana kwa hila ni kitamu kwa mwanadamu, bali huishia na kinywa kilichojaa changarawe.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Fanya mipango kwa kutafuta mashauri, ukipigana vita, tafuta maelekezo.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Maneno ya kusengenya husababisha kutokuaminika, kwa hiyo mwepuke mtu anayezungumza kupita kiasi.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Ikiwa mtu atamlaani baba yake au mama yake, taa yake itazimwa katika giza nene.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Urithi upatikanao haraka mwanzoni, hautabarikiwa mwishoni.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Usiseme, “Nitakulipiza kwa ajili ya kosa hili!” Mngojee Bwana, naye atakuokoa.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Bwana anachukia sana mawe ya kupimia ya udanganyifu, nazo mizani zisizo halali hazimpendezi.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Hatua za mtu huongozwa na Bwana. Anawezaje basi mtu yeyote kuelewa njia yake mwenyewe?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Ni mtego kwa mtu kuweka wakfu kitu kwa haraka na baada ya kitambo kidogo kufikiria tena nadhiri zake.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Mfalme mwenye hekima hupepeta waovu, hulipitisha gurudumu la kupuria juu yao.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Taa ya Bwana huchunguza roho ya mwanadamu, huchunguza utu wake wa ndani.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Upendo na uaminifu humweka mfalme salama, kwa njia ya upendo, kiti chake cha enzi huwa salama.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Utukufu wa vijana ni nguvu zao, mvi ni fahari ya uzee.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Mapigo na majeraha huusafisha ubaya, nayo michapo hutakasa utu wa ndani.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
