Mithali 19
1 Afadhali mtu maskini ambaye mwenendo wake hauna lawama, kuliko mpumbavu ambaye midomo yake imepotoka.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Sio vizuri kuwa na juhudi bila maarifa, wala kufanya haraka na kuikosa njia.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Upumbavu wa mtu mwenyewe huharibu maisha yake hata hivyo moyo wake humkasirikia Bwana.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Mali huleta marafiki wengi, bali rafiki wa mtu maskini humwacha.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Shahidi wa uongo hataacha kuadhibiwa, naye amwagaye uongo hataachwa huru.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Wengi hujipendekeza kwa mtawala na kila mmoja ni rafiki wa mtu atoaye zawadi.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Mtu maskini huepukwa na ndugu zake wote: Je, marafiki zake watamkwepa kiasi gani! Ingawa huwafuata kwa kuwasihi, hawapatikani popote.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Yeye apataye hekima huipenda nafsi yake mwenyewe, yeye ahifadhiye ufahamu hustawi.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Shahidi wa uongo hataacha kuadhibiwa, naye amwagaye uongo ataangamia.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Haistahili mpumbavu kuishi katika anasa, itakuwa vibaya kiasi gani kwa mtumwa kuwatawala wakuu.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Hekima ya mtu humpa uvumilivu, ni kwa utukufu wake kusamehe makosa.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Ghadhabu ya mfalme ni kama mngurumo wa simba, bali wema wake ni kama umande juu ya nyasi.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Mwana mpumbavu ni maangamizi ya babaye, naye mke mgomvi ni kama kutonatona kusikoisha.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Nyumba na mali hurithiwa kutoka kwa wazazi, bali mke mwenye busara hutoka kwa Bwana.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Uvivu huleta usingizi mzito, naye mtu mzembe huona njaa.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Yeye ambaye hutii mafundisho huulinda uhai wake, bali yeye anayezidharau njia zake atakufa.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Yeye amhurumiaye maskini humkopesha Bwana, naye atamtuza kwa aliyotenda.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Mrudi mwanao, kwa maana katika hiyo kuna tumaini, usiwe mshirika katika mauti yake.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Mtu mwenye kukasirika haraka ni lazima atapata adhabu yake, kama utamwokoa, itakubidi kufanya hivyo tena.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Sikiliza mashauri na ukubali mafundisho, nawe mwishoni utakuwa na hekima.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Kuna mipango mingi ndani ya moyo wa mtu, lakini kusudi la Bwana ndilo litakalosimama.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Lile mtu alionealo shauku ni upendo usio na mwisho, afadhali kuwa maskini kuliko kuwa mwongo.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Kumcha Bwana huongoza kwenye uzima, kisha mtu hupumzika akiwa ameridhika, bila kuguswa na shida.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Mtu mvivu hutumbukiza mkono wake kwenye sahani, lakini hawezi hata kuupeleka kwenye kinywa chake!
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Mpige mwenye mzaha, naye mjinga atajifunza busara, mkemee mwenye ufahamu naye atapata maarifa.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Yeye amwibiaye baba yake na kumfukuza mama yake ni mwana aletaye aibu na fedheha.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Mwanangu, ukiacha kusikiliza mafundisho, utatangatanga mbali na maneno ya maarifa.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Shahidi mla rushwa hudhihaki hukumu na kinywa cha mtu mwovu humeza ubaya kwa upesi.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Adhabu zimeandaliwa kwa ajili ya wenye dhihaka na mapigo kwa ajili ya migongo ya wapumbavu.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
