Mithali 16
1 Mipango ya moyoni ni ya mwanadamu, bali jibu la ulimi hutoka kwa Bwana.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Njia zote za mtu huonekana safi machoni pake mwenyewe, bali makusudi hupimwa na Bwana.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Mkabidhi Bwana lolote ufanyalo, nayo mipango yako itafanikiwa.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Bwana hufanya kila kitu kwa kusudi lake mwenyewe; hata waovu kwa siku ya maangamizi.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Bwana huwachukia sana wote wenye kiburi cha moyo. Uwe na hakika kwa hili: Hawataepuka kuadhibiwa.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Kwa upendo na uaminifu uovu huondolewa; kwa kumcha Bwana mtu hujiepusha na ubaya.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Njia za mtu zinapompendeza Bwana, huwafanya hata adui zake waishi naye kwa amani.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Afadhali kitu kidogo pamoja na haki kuliko mapato mengi pamoja na udhalimu.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Moyo wa mtu huifikiri njia yake, bali Bwana huelekeza hatua zake.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Midomo ya mfalme huzungumza kwa hekima ya kiungu, wala kinywa chake hakipotoshi haki.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Vipimo na mizani za halali hutoka kwa Bwana; mawe yote ya kupimia yaliyo katika mfuko ameyafanya yeye.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Wafalme huchukia sana kutenda maovu, kwa maana kiti cha ufalme hufanywa imara kwa njia ya haki.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Wafalme hufurahia midomo ya uaminifu; humthamini mtu asemaye kweli.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Ghadhabu ya mfalme ni mjumbe wa mauti, bali mtu mwenye hekima ataituliza.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Uso wa mfalme ungʼaapo, inamaanisha uhai; upendeleo wake ni kama wingu la mvua wakati wa vuli.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Ni bora kiasi gani kupata hekima kuliko dhahabu, kuchagua ufahamu kuliko fedha!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Njia kuu ya wanyofu huepuka ubaya; yeye aichungaye njia yake, huchunga maisha yake.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Kiburi hutangulia maangamizi, roho ya majivuno hutangulia maanguko.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Ni afadhali kuwa mnyenyekevu katika roho miongoni mwa walioonewa kuliko kugawana nyara pamoja na wenye kiburi.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Yeyote anayekubali mafundisho hustawi, tena amebarikiwa yeye anayemtumaini Bwana.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Wenye hekima moyoni huitwa wenye ufahamu, na maneno ya kupendeza huchochea mafundisho.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Ufahamu ni chemchemi ya uzima kwa wale walio nao, bali upumbavu huleta adhabu kwa wapumbavu.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Moyo wa mtu mwenye hekima huongoza kinywa chake, na midomo yake huchochea mafundisho.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Maneno ya kupendeza ni kama sega la asali, ni matamu kwa nafsi na uponyaji kwenye mifupa.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Iko njia ionekanayo kuwa sawa kwa mtu, bali mwisho wake huelekeza mautini.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Shauku ya mfanyakazi humhimiza kufanya kazi; njaa yake humsukuma aendelee.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Mtu mbaya kabisa hupanga mabaya, maneno yake ni kama moto uunguzao.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Mtu mpotovu huchochea ugomvi, nayo maongezi ya upuzi hutenganisha marafiki wa karibu.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Mtu mkali humvuta jirani yake na kumwongoza katika mapito yale mabaya.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Yeye akonyezaye kwa jicho lake anapanga upotovu; naye akazaye midomo yake amenuia mabaya.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Mvi ni taji ya utukufu; hupatikana kwa maisha ya uadilifu.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Ni afadhali mtu mstahimilivu kuliko shujaa, mtu anayeitawala hasira yake kuliko yule autekaye mji.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Kura hupigwa kwa siri, lakini kila uamuzi wake hutoka kwa Bwana.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
