Mithali 14
1 Mwanamke mwenye hekima huijenga nyumba yake, bali mpumbavu huibomoa nyumba yake kwa mikono yake mwenyewe.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Yeye ambaye njia zake ni nyofu humcha Bwana, bali yeye ambaye njia zake zimepotoka humdharau Mungu.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Mazungumzo ya mpumbavu huleta fimbo mgongoni mwake, bali mwenye hekima hulindwa na maneno ya midomo yake.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Pale ambapo hakuna mafahali, hori ni tupu, bali kutokana na nguvu za fahali huja mavuno mengi.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Shahidi mwaminifu hadanganyi, bali shahidi wa uongo humimina uongo.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Mwenye mzaha huitafuta hekima na haipati, bali maarifa huja kwa urahisi kwa anayepambanua.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Kaa mbali na mtu mpumbavu, kwa maana hutapata maarifa katika midomo yake.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Hekima ya mwenye busara ni kufikiria njia zake, bali upumbavu wa wapumbavu ni udanganyifu.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Wapumbavu hudhihaki kujirekebisha kutoka dhambi, bali wema hupatikana miongoni mwa wanyofu.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Kila moyo hujua uchungu wake wenyewe, wala hakuna yeyote awezaye kushiriki furaha yake.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Nyumba ya mwovu itaangamizwa, bali hema la mnyofu litastawi.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Iko njia ionekanayo kuwa sawa kwa mtu, bali mwisho wake huelekeza mautini.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Hata katika kicheko moyo waweza kuuma, nayo furaha yaweza kuishia katika majonzi.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Wasio na imani watapatilizwa kikamilifu kwa ajili ya njia zao, naye mtu mwema atapewa thawabu kwa ajili ya njia yake.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Mtu mjinga huamini kila kitu, bali mwenye busara hufikiria hatua zake.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mtu mwenye hekima humcha Bwana na kuepuka mabaya, bali mpumbavu hukasirika kwa hamaki na uzembe.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Mtu anayekasirika kwa haraka hufanya mambo ya upumbavu, naye mtu wa hila huchukiwa.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Mjinga hurithi upumbavu, bali wenye busara huvikwa maarifa kichwani kama taji.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Watu wabaya watasujudu mbele ya watu wema, nao waovu kwenye malango ya wenye haki.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Maskini huepukwa hata na majirani zao, bali matajiri wana marafiki wengi.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Yeye anayemdharau jirani yake hutenda dhambi, bali amebarikiwa yeye aliye na huruma kwa mhitaji.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Je, wale wanaopanga ubaya hawapotoki? Bali wale wanaopanga kilicho chema hupata upendo na uaminifu.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Kazi zote zinazofanywa kwa bidii huleta faida, bali mazungumzo matupu huelekea umaskini tu.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Utajiri wa wenye hekima ni taji yao, bali upumbavu wa wapumbavu huzaa upumbavu.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Shahidi wa kweli huokoa maisha, bali shahidi wa uongo ni mdanganyifu.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Yeye amchaye Bwana ana ngome salama, na kwa watoto wake itakuwa kimbilio.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Kumcha Bwana ni chemchemi ya uzima, ili kumwepusha mtu na mitego ya mauti.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Wingi wa watu ni utukufu wa mfalme, bali pasipo watu mkuu huangamia.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Mtu mwenye subira ana ufahamu mwingi, bali anayekasirika haraka huonyesha upumbavu.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Moyo wenye amani huupa mwili uzima, bali wivu huozesha mifupa.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Yeye amwoneaye maskini huonyesha dharau kwa Muumba wao, bali yeyote anayemhurumia mhitaji humheshimu Mungu.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Waovu huangamizwa kwa matendo yao maovu, bali hata katika kifo wenye haki hupata kimbilio.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Hekima hukaa katika moyo wa mwenye ufahamu bali haijulikani miongoni mwa wapumbavu.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Haki huinua taifa, bali dhambi ni aibu kwa watu wote.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Mfalme hupendezwa na mtumishi mwenye hekima, bali ghadhabu yake humwangukia mtumishi mwenye kuaibisha.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
