Ayubu 30
1 “Lakini sasa watu wadogo kwa umri kuniliko wananidhihaki, watu ambao baba zao ningekataa kwa dharau kuwaweka pamoja na mbwa wangu wa kulinda kondoo.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Nguvu za mikono yao zingekuwa na faida gani kwangu, kwa kuwa nguvu zao zilikuwa zimewaishia?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Wakiwa wamekonda kutokana na kupungukiwa na kwa njaa, walizurura usiku katika nchi kame iliyo ukiwa.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Katika vichaka walikusanya mimea ya chumvi, nacho chakula chao kilikuwa mizizi ya mti wa mfagio.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Walifukuzwa mbali na watu wao, wakipigiwa kelele kama wevi.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Walilazimika kuishi katika mikondo ya vijito vilivyokauka, kwenye majabali na mahandaki.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Kwenye vichaka walilia kama punda, na walijisongasonga pamoja kwenye vichaka.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Wao ni watoto wa wapumbavu wenye asili ya ubaya, waliofukuzwa watoke katika nchi.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “Nao sasa wana wao wananidhihaki katika nyimbo; nimekuwa kitu cha dhihaka kwao.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Wananichukia sana na kujitenga nami, wala hawasiti kunitemea mate usoni.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Sasa kwa kuwa Mungu ameilegeza kamba ya upinde wangu na kunitesa, wamekuwa huru kunitendea waonavyo.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Kuume kwangu kundi linashambulia; wao huitegea miguu yangu tanzi, na kunizingira.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Huizuia njia yangu, nao hufanikiwa katika kuniletea maafa, nami sina yeyote wa kunisaidia.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Wananijia kama watu wapitao katika ufa mpana; katikati ya magofu huja na kunishambulia.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Vitisho vimenifunika; heshima yangu imetoweshwa kama kwa upepo, salama yangu imetoweka kama wingu.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “Sasa maisha yangu yamefikia mwisho; siku za mateso zimenikamata.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Usiku mifupa yangu inachoma; maumivu yanayonitafuna hayatulii kamwe.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Kwa uwezo wake mkuu Mungu huwa kwangu kama nguo; hushikamana nami kama ukosi wa vazi langu.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Yeye amenitupa kwenye matope, nami nimekuwa kama mavumbi na majivu.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 “Ee Bwana, ninakulilia wewe lakini hunijibu; ninasimama, nawe unanitazama tu.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Wewe unanigeukia bila huruma; unanishambulia kwa nguvu za mkono wako.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Unaninyakua na kunipeperusha kwa upepo; umenirusha huku na huko kwenye dhoruba kali.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Ninajua utanileta mpaka kifoni, mahali ambapo wenye uhai wote wamewekewa.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “Hakika hakuna yeyote amshambuliaye mhitaji, anapoomba msaada katika shida yake.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Je, sikulia kwa ajili ya wale waliokuwa katika taabu? Je, nafsi yangu haikusononeka kwa ajili ya maskini?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Lakini nilipotazamia mema, mabaya yalinijia; nilipotafuta nuru, ndipo giza lilipokuja.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Kusukwasukwa ndani yangu kamwe hakutulii; siku za mateso zinanikabili.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ninazunguka nikiwa nimeungua, lakini si kwa jua; ninasimama katika kusanyiko nikiomba msaada.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Nimekuwa ndugu wa mbweha, rafiki wa mabundi.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ngozi yangu imekuwa nyeusi nayo inachunika; mifupa yangu inaungua kwa homa.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Kinubi changu kimegeuka kuwa maombolezo, nayo filimbi yangu imekuwa sauti ya kilio.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
