Ayubu 3
1 Baada ya jambo hili, Ayubu akafumbua kinywa chake na kuilaani siku ya kuzaliwa kwake.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Kisha akasema:
Иов, проговаряйки, рече:
3 “Siku ya kuzaliwa kwangu na ipotelee mbali, nao usiku ule iliposemekana, ‘Mtoto wa kiume amezaliwa!’
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Siku ile na iwe giza; Mungu juu na asiiangalie; nayo nuru isiiangazie.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Giza na kivuli kikuu kiikalie tena; wingu na likae juu yake; weusi na uifunike nuru yake.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Usiku ule na ushikwe na giza kuu; usihesabiwe katika siku za mwaka, wala usihesabiwe katika siku za mwezi wowote.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Usiku ule na uwe tasa; sauti ya furaha na isisikike ndani yake.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Wale wazilaanio siku wailaani hiyo siku, wale walio tayari kumwamsha Lewiathani.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Nyota zake za alfajiri na ziwe giza; nao ungojee mwanga bila mafanikio, wala usiuone mwonzi wa kwanza wa mapambazuko,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 kwa sababu huo usiku haukunifungia mlango wa tumbo la mama yangu, ili kuyaficha macho yangu kutokana na taabu.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 “Kwa nini sikuangamia wakati wa kuzaliwa? Kwa nini sikufa nilipokuwa ninatoka tumboni?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Kwa nini pakawa na magoti ya kunipokea na matiti ili nipate kunyonyeshwa?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Kwa maana sasa ningekuwa nimepumzika kwa amani. Ningekuwa nimelala na kupumzika
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 pamoja na wafalme na washauri wa dunia, waliojijengea mahali ambapo sasa ni magofu,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 pamoja na watawala waliokuwa na dhahabu, waliozijaza nyumba zao kwa fedha.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Au kwa nini sikufichwa ardhini kama mtoto aliyezaliwa mfu, kama mtoto mchanga ambaye kamwe hakuuona mwanga?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Huko waovu huacha kusumbua na huko waliochoka hupumzika.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Wafungwa nao hufurahia utulivu wao, hawasikii tena sauti ya kukemea ya kiongozi wa watumwa.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Wadogo na wakubwa wamo humo, na mtumwa ameachiwa huru kutoka kwa bwana wake.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 “Mbona nuru inawaangazia wale walio taabuni, na hao wenye uchungu kupewa uhai,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 wale wanaotamani kifo ambacho hakiji, wale watafutao kufa zaidi ya kutafuta hazina iliyofichwa,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 ambao hujawa na furaha, na hushangilia wafikapo kaburini?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Kwa nini uhai hupewa mtu ambaye njia yake imefichika, ambaye Mungu amemzungushia boma?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Kwa maana kulia kwangu kwa uchungu kwanijia badala ya chakula; kusononeka kwangu kunamwagika kama maji.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Lile nililokuwa naliogopa limenijia; lile nililokuwa ninalihofia limenipata.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Sina amani, wala utulivu; sina pumziko, bali taabu tu.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
