Cantar de los Cantares 6

1 ¿Adónde se fue tu amado, oh la más hermosa entre las mujeres? ¿A Dónde se ha dirigido tu amado, para que podamos ir a buscarlo contigo? Ella.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 Mi amado a bajado a su jardín, a los lechos de especias, para pastorear a su rebaño en los jardines y para recoger lirios.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 Soy para mi ser amado, y mi ser amado es para mí; Él apacienta su rebaño entre los lirios.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 Eres hermosa, oh mi amor, como Tirsa, tan bella como Jerusalén; imponente como un ejército con banderas.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 Vuelvan de mí mis ojos; Mira, me han vencido; tu cabello es como un rebaño de cabras que descansan del lado de Galaad.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 Tus dientes son como un rebaño de ovejas que suben del lavadero; cada uno tiene mellizos, y no hay uno steril entre ellos.

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 Al igual que la fruta de granada son las sienes debajo de su velo.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 Hay sesenta reinas, ochenta concubinas y doncellas sin número.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 Mi paloma, mi muy hermosa, no es más que una; Ella es la única de su madre, es la más querida de ella que dio a luz. Las hijas la vieron y le dieron una bendición; Sí, las reinas y las sirvientas, y le dieron alabanzas.

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 ¿Quién es ella, mirando hacia abajo como la luz de la mañana, bella como la luna, clara como el sol, a quién se le debe temer como un ejército con banderas?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 Bajé al jardín de los nogales para ver las plantas verdes del valle y para ver si la vid estaba en capullos, y los granados estaban en flor.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 Antes de que fuera consciente de ello, mi alma me puso sobre los carros de mi noble pueblo.

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 Vuelve, vuelve, oh Sulamita; vuelve, vuelve, para que nuestros ojos te vean. ¿Qué vas a ver en la Sulamita? Una danza, cómo en los campamentos.

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!